"Безгрижният родител" – мисия възможна?

Как ви се струва да сте родител, а след работа спокойно да пиете бирата си в приятелска компания, да се излежавате на удобен шезлонг, а междувременно малчуганът ви, също толкова необезпокояван, да си играе покрай вас. Досущ като в приказка. Познавайки собственото си домочадие, гореописаният сценарий вероятно ви звучи доста нереалистичен и даже - съмнителен. Британецът Том Ходжкинсън обаче е написал цяла книга по темата, което четиво има добър потенциал да преобърне представите ви за родителство. А може би няма, вие ще кажете.

Наръчникът

В обем от близо 240 страници, наситени с много житейски истини и свежо чувство за хумор, Том представя своята смела и доста нетрадиционна философия за това, че отглеждането на деца може да бъде повече приятно и неангажиращо занимание, отколкото стресираща и изнервяща дейност.

И преди да замерите монитора си с чехъл, в опит да накажете този зъл шарлатанин, който ви говори врели-некипели, съобщаваме веднага, че британецът смее да твърди горното най-вече от собствения си опит. Вярвате или не, Ходжкинсън е татко на три малчугана, които, вместо често (дори без да искат) да превръщат живота му в ад, са извор на вдъхновение и много радост, както сам споделя писателят.

Любопитното е, че, когато преди време той съобщил намерението си да напише книга за родители, приятелите му били искрено изненадани и не вярвали, че това ще се случи. Но, ето, към днешна дата, книгата е факт.

Все пак, вероятно най-положителната страна на "Безгрижният родител" е тази, че тя не е типичният наръчник. Напротив, Том сам признава, че се ограничава да дава конкретни съвети, макар че е предоставил няколко такива. В крайна сметка, с написването на четивото, целта на английския татко е била да покаже, че не е задължително да забравяме за себе си (за личните си нужди, желания и мечти), когато се родят децата ни. Напротив, Том е убеден, че трябва да продължим да правим нещата, които ни харесват, да се забавляваме редовно (заедно с наследниците ни, а понякога и без тях), да не се отказваме от социалния си живот и от приятелите си.

Авторът на своеобразния наръчник смята, че, за да се случи всичко това, най-важното е децата да бъдат научени на самостоятелност, както и тяхната изобретателност и креативност да бъдат предизвиквани непрекъснато. Игрите сред природата, нематериалните стимули (разбирайте: без купища пластмасови играчки вкъщи, които, така или иначе, рядко доживяват до дълбока старост), приучването им към труд още от невръстна възраст, редовните игри на открито… всичко изброено ги прави по-адаптивни и по-нямащи нужда непрекъснато да бъдат наблюдавани.

Базирайки своите размисли върху известните трудове за възпитанието на Жан-Жак Русо и Джон Лок, Том Ходжкинсън призова мамите и татковците просто да оставят мъниците на мира, което, в резултат, ще донесе спокойствие и достатъчно свободно време и на възрастните.

И въпреки че някои от твърденията на автора подлежат на дискусия, трябва да признаем, че голяма част от идеите му изобщо не са за изхвърляне. За да се запознаете в детайли с тях, просто прочетете книгата му.