Платоничното родителство – какво трябва да знаем и как да го накараме да работи

Преди 5 години 33-годишната Дженифър Литнър, майка на едно дете, и съпругът й решават да се разделят. Това нелеко решение принуждава младата жена и петгодишният й син да си потърсят нов дом.

В Бруклин, Ню Йорк, където средната цена на наема е около 3000 долара на месец, а средната годишна заплата на самотен родител е малко над 50 000 долара, възможностите на Дженифър за наемане на жилище се оказват невероятно малки. Докато 33-годишната жена разглежда обявите за апартаменти с най-добрата си приятелка Тиа, наскоро разведена майка на две деца с апартамент, чийто наем след развода е неспособна да плаща, изниква идеята да живеят заедно.

Месец по-късно Дженифър разопакова кутии в тристайния апартамент на Тиа. Решението на двете приятелки е временно да живеят заедно, да си поделят разходите и да разчитат една на друга в трудните моменти от родителството.

Прочетете още:

• 6 съвета за позитивно родителство

Двете жени си поделят храненето, домашните задължения и дори възпитанието на децата. С други думи, умишлено се ангажират да отглеждат децата си заедно без наличието на романтична връзка помежду си, т. нар. платонично родителство.

След шест месеца, когато финансовото им положение се подобрява, младите жени решават да продължат със съвместното съжителство.

Днес Дженифър е финансово независима жена, поддържаща комфортен живот в Бруклин, която работи като писател и редактор на свободна практика. За нея съвместното майчинство е нещото, което я спасява в най-трудния момент от живота й.

Отклоняване от традиционния семеен модел

Опитът на Дженифър завинаги променя начина, по който тя определя семейството. Според нея традиционното семейство – двама женени родители, отглеждащи биологичните си деца – е остарял и не е единственият модел, към който се стремят хората.

Променя се и разбирането на младата жена за това какво означава съвместно родителство. Тя никога не си е представяла, че има и други хора като нея и Тиа, които умишлено биха влезли в споразумение за съвместно родителство без наличието на романтична връзка. Но сега вече знае, че този вид съвместно родителство се среща все по-често, дори в момента е във възход.

Съвместно платонично родителство включва много сценарии:

• бивши любовници, които се превръщат в приятели, за да отгледат децата си в хармония;
• самотни жени, които избират да създадат семейство със свои приятели;
• самотни хора, които използват специални сайтове, за да се срещнат с платонични партньори, с които да отглеждат децата си.

„По същия начин, по който през последните 50 или 70 години разделихме пола, мисля, че в момента сме в процес на отделяне на любовта от родителството.“, коментира социалният работник и семеен терапевт Арлин Истър Лев.

Сега, когато семействата започнаха да мислят по различен начин относно методите на отглеждане на децата си, следващият въпрос е как този процес може да стане по-успешен. Във връзка с това Дженифър задава този въпрос на други платонични двойки и няколко експерти.

Облегнете се на индивидуалните си силни страни

Джемейн Смит и Таниша Барнс са най-добри приятелки, живеещи във Филаделфия, които отглеждат заедно 7-годишният син на Таниша, откакто биологичният му баща ги напуска малко след раждането му. Преходът се случва доста органично за тях, тъй като Смит безпроблемно приема ролята на баща.

Вместо да разпределят поравно задачите в името на справедливостта или Таниша да поема по-голямата част от задълженията, тъй като е биологичният родител, Смит и Барнс просто се фокусират върху силните си страни.

„Когато говорим за съвместно родителство, и двамата родители имат свои собствени идентичност и чувствителност, които непременно се проявяват.“, казва Мерседес Самудио, автор на „Родителство без срам“. „Мисля, че е наистина важно да говорим за това, защото започваме да осъзнаваме: „Аз се справям добре с това, ти се справяш добре с онова – нека работим заедно.“

Не пренебрегвайте психичното си здраве

Когато става въпрос за психично здраве и терапия, това се отнася за всички родители. Дори когато в основата е дългогодишно приятелство, винаги има трудни моменти, големи разкрития и тежки истини, за които е нужно време да се разберат и приемат. Ето защо, когато Дженифър Литнър поглежда назад към опита от съвместното родителство с приятел, най-много съжалява, че не се е обърнала към терапевт, който да й помогне да се ориентира в новата обстановка.

Алиша Прайс е терапевт, който помага на родители да работят заедно, за да накарат всички видове семейни структури да функционират по здравословен начин. Прайс обяснява, че терапията или коучингът за съвместно родителство е „много полезен инструмент, особено при платоничните взаимоотношения, защото може да помогне на родителите да артикулират споделени ценности и да установят семейни норми“.

Прочетете още:

• Шест преживявания на деца, отглеждани от родител с психично заболяване

Прегърнете своята уникална динамика и всички нейни плюсове

Амер Ууд, писател, базиран в Атланта, креативен директор и майка на едно дете, никога не е имала сериозна връзка с бащата на 12-годишния си син. В общността на афроамериканците подобни взаимоотношения носят титлата „майка под наем“. Но Уудс отказва да приеме, че нейното минало с Лев, бащата на детето й, означава, че нямат здравословно бъдеще заедно.

След като Уудс разбира, че е бременна, двамата правят опит да бъдат истинска двойка, но не се получава и решават да останат приятели. „Нямахме връзка и бяхме наясно. Нямаше да живеем заедно.“, казва Уудс. „Нашите взаимоотношения ми позволиха да се откъсна от емоциите, свързани с бащата на детето ми, което доведе до по-малко караници.“

Лев признава, че при различните семейства работят различни неща, но като цяло платоничните отношения са по-лесни за управление. „Когато бракът приключи, има болка и често предателство.“, коментира той.

Необходими са правила

Докато семейните двойки са склонни да работят като едно цяло, платоничните родители често са две отделни единици, може би с отделни приятели, вярвания и гледни точки, които се проявяват в начина, по който искат да отглеждат децата си.

Дженифър Литнър споделя, че родителството с бившия й съпруг, е много различно от това, което е с най-добрата й приятелка. С бившия изборът, който се прави, е само между двамата, докато при платоничното родителство решенията биват съобразени, в случая, с биологичните бащи на децата.

И така, някои правила, като това какво е позволено да се яде, са начертани със строги граници, докато други, като например кога се пишат домашните и времето за лягане, са по-гъвкави, в зависимост от мнението на всеки родител.

В някои семейства правилата са по-свободни, стига родителите да са на едно мнение по въпроса, както са Смит и Барнс.

„Аз съм вегетарианец и в по-голямата част от времето Атум също е, но му позволявам да яде пилешко и пуешко месо, когато е с Джемейн, защото му харесва.“, споделя Барнс.

Прочетете още:

• Как да отгледаме добри деца - 7 прости правила, доказани във времето 

Говорете открито с децата си

Това е толкова очевидно, че може да бъде пренебрегнато: Вашите деца, които са в центъра на всичко това, трябва да бъдат правилно информирани. Подобно на Дженифър, която провежда открит и честен разговор със сина си относно решението за съвместно родителство с приятел.

Тя ли е другата ми майка сега? Как да я наричам? Тя замества ли татко? Какво трябва да кажа на децата в училище, когато попитат дали имам две майки? Добре ли е да имаш две майки? Това са някои от въпросите, които синът на Дженифър задава, когато двете жени заживяват заедно.

Освен всичко друго, откритото говорене помага на децата да се застъпват за себе си, когато родителите им не са наоколо.

Новото нуклеарно семейство

Изводът, който Дженифър прави след разговорите си с Уудс, Смит и Барнс, както и от собствения си опит, е следното – децата ще бъдат добре.

Независимо дали семейството ще се състои от двама женени родители, или петима съродители, най-важният показател е здравето и развитието на децата, за които се грижат, а отглеждането от семейна двойка никога не е определяло перспективите за бъдещето на детето.