Притча за дървото, което винаги дава плод

Живяло едно момче, чийто дом бил точно до едно мангово дърво. Малкото момче обожавало да ходи при дървото, да се катери по него, да яде плодовете му и да почива под дебелата сянка на листата му. То обичало дървото и дървото обичало момчето. Времето минавало, малкото момче пораснало и спряло да играе с дървото. Един ден, момчето се върнало отново с тъжно лице.

- Ела да играеш с мен. — рекло дървото.

- Аз вече не съм дете. Не си играя с дървета. Искам играчки, но нямам пари, с които да си ги купя. — отвърнало момчето.

- Съжалявам, нямам пари. Но можеш да събереш всичките ми плодове и да ги продадеш. Така ще спечелиш пари и ще можеш да си купиш играчки.

Момчето било адски щастливо. Събрало всички плодове и си заминало щастливо. Но не се върнало скоро. Дървото изпаднало в отчаяние.

Един ден, момчето, вече голям мъж, се върнало при дървото.

-  Ела да играеш с мен! — рекло дървото.

- Нямам време за игри. Трябва да работя, за да изхранвам семейството си. Имаме нужда от покрив над главите си. Можеш ли да ми помогнеш? - примолило се момчето.

- Съжалявам, нямам дом, но можеш да обереш всичките ми клони и да си построиш къща.

Мъжът отрязал клоните на дървото и си заминал щастлив. Дървото се радвало да го види щастлив, но мъжът повече не се върнал. Дървото отново изпаднало в отчаяние.

Един слънчев летен ден, мъжът отново се върнал.

- Ела да играеш с мен! — примолило се дървото.

- Вече съм стар и тъжен. Искам да отплувам нанякъде, за да си почина. Можеш ли да ми дадеш лодка? — отвърнало момчето.

- Използвай дънера ми и си направи лодка. С нея можеш да отплуваш надалеч и да си щастлив!

Мъжът отрязал дънера и си направил лодка. Отпътувал с нея, но минало много време, а той не се връщал при дървото.

След много години, мъжът отново отишъл при дървото.

- Съжалявам, момче, но вече нямам какво да ти дам. Нямам плодове, нито клони...

- Вече нямам зъби, с които да дъвча.

- Нямам дори дънер, на който да се покатериш... — рекло дървото.

- Вече съм прекалено стар за това.

- Наистина нямам какво да ти дам. — казало дървото с тъга — Eдинственото, което мога да ти предложа са старите ми корени.

- Не искам нищо в момента. Просто място, на което да си почина. Изморен съм след всички тези години.

- Чудесно! Старите корени на дървото са невероятно място за отмора. Седни при мен и си почини.

Старецът седнал при дървото и отпуснал глава. И този път дървото било истински щастливо.

За това се усмихнало ...