5-те най-шокиращи противоречия в хранителната индустрия (1 част)

от 03 май 2016г.

Храната заема голяма част от нашия живот - тя влияе на настроението ни, променя телата ни, основна част е от културата на народа ни, включва се в празненства и обичаи. За много от нас тя е основната ни тема за размисъл през деня.

Спокойно можем да кажем, че самата идея за храната е една от основните части при формирането на цивилизациите. Тя участва в живота на хората още от времето, в което ловът е бил основно средство за препитание, неизменна част е и от съвременното модерно общество.

Но питали ли сте се някога как храната е достигнала до вашата чиния? Къде е отгледана пшеницата, с която е направен хлябът ви? Защо има семена в него? От какви прасета идва месото в сандвича ви? И така, днес ще разгледаме основните проблеми, пред които хранителната индустрия се е сблъсквала.

1. Голяма част от населението на света яде, е ВСЕЯДНО. Ядем както месо, така и растения. Въпреки че има множество вегетарианци и вегани по света, техният брой е сравнително малък спрямо месоядните. 40% от индийците са вегетарианци, но не така стоят нещата в останалите страни по света, където вегетарианците са около 10% от населението им. Животновъдството започва през неолитната ера - преди около 12 000 години. Започнали сме селективното отглеждане на животните, като сме ги направили по-дебели, по-схватливи и по-лесни за обработка.

С израстването на обществото, месото се превърнало в храната на по-високите класи, тъй като се налагало първо да се инвестира в отглеждането им и чак след това в яденето им. Тук идва и проблемът. Със забогатяването на страните, нараснала и консумацията на месо, тъй като то било признак на богатство и висок стандарт на живот. Китай е добър пример за това. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, до 2024 в Китай ще се консумира 10% повече говеждо, 25% повече пилешко и 5% повече свинско. Но на Китай ще им бъде доста трудно да се справят с конкуренцията си в това отношение - САЩ. Америка е най-големият любител на месо в света. Статистиките сочат, че един американец изяжда средно 120 килограма месо годишно. Единствено Австралия и Нова Зеландия са другите страни, в които един човек изяжда над 100 килограма месо годишно.

Произвеждането на толкова голямо количество месо оказва огромно влияние върху промените в климата. Основният проблем е, че то води до обезлесяване, особено в Южна и Централна Америка. На всеки 3 минути там са отрязани дървета, разполагащи се на 2 квадратни километра земя. Тези земи се използват както за хранене на животните, така и за отглеждане на храна за тях. Намаляването броя на дърветата, означава намаляване на въглеродния диоксид, който се абсорбира в атмосферата. Другият проблем е, че тези животни отделят много газове, особено кравите. Метанът е мощен парников газ и нашите приятели животните произвеждат 120 килограма от него годишно - това е 100 пъти повече от хората. Така че кравите са неприятни "съквартиранти" на Земята.

Начинът, по който отглеждаме голям брой животни също представлява риск - от разпространяването на заболявания. Птичият грип например, причини проблеми на множество фермери, тъй като зарази милиони пернати. Много от животните получават ваксини и антибиотици, но правилата за тях се променят твърде често, тъй като животните започват да свикват на свойствата на тези медикаменти и да еволюират бавно, но сигурно.

2. Кое според вас е първото животно, което човечеството е започнало да отглежда? Истината е, че това е патицата. Започнали сме да я отглеждаме преди повече от 30 000 години. Това е пример за начина, по който човечеството генетично модифицира света около себе си. Хората предпочитат изкуствената селекция вместо естествената от хиляди години.

Учен на име Димитрий Беляев се опитал да разбере как работи този процес, правейки същото върху лисиците в Сибир. От 1959 година той започнал да избира "най-добрите" лисици и убивал останалите. По този начин той искал да запази "добрият им темперамент" и да го превърне в част от техния род. С убиването на останалите лисици останали единствено добрите, като по този начин той искал да види дали качествата на добрите ще останат и лисиците вече ще се раждат само такива.

Експериментът продължил 40 години, но резултатите били наистина впечатляващи. Лисиците можели да бъдат разхождани и дресирани като домашни любимци. Интересното е, че те променили начина си на поведение, а не толкова външните си белези, макар че и там имало известни промени. Оказало се, че по-приятелски настроените и по-спокойни животни имат по-ниски нива на адреналин. Различните нива на хормоните водят до различно физическо развитие.

Селективното отглеждане не се отнася единствено до животните. Хората правят същото и с всяко зърно, всеки плод и всеки зеленчук, които срещаме в супермаркетите днес.

Фермерите селектирали само най-добрите попадения от дадения вид и отглеждали само него и смесвайки семената по начин, по който са сметнали, че е най-добре. Ето защо голяма част от културите, които купуваме днес, дори не си приличат с оригиналния си вид. Лимонът е добър пример за това, тъй като е хибрид между цитрон и бергамот. Без човешкото влияние, лимонът едва ли е щял да съществува днес.

След това е направен най-големият скок в селектирането на културите - с откритието на ДНК. Фридрих Мишер първи я изолирал през 1869 година, а по-късно Уотсън и Крик ни дават познатата структура - през 1953 година. До 1982 година вече сме имали първият генно модифициран организъм. Микроорганизъм, който поглъщал петрол и бил притежание на "Exxon Oil Company". Той бил използван за "изяждането" на разливите на петрол.

Но как се модифицира един организъм? Как се съчетава доматът с рибата, например? И това съчетание наистина съществува! Учените използвали антизамръзващия ген на писията, за да помогнат на доматите да оцеляват по-добре през зимата. Ето как работи ДНК:

ДНК е група молекули под формата на двойна спирала, които се съчетават по двойки, за да създадат нишки, наречени хромозоми. Хората имат 46 хромозоми, които заедно създават нашия геном. Това е генетичната информация, която ни прави човеци, която прави кучетата кучета и котките котки.

Учените претърсват геномите за чертите, към които се стремят - големи листа, по-малка нужда от вода за напояване, изолация от замръзване или каквото друго им е необходимо. След това изолират малка част от генома, от който се нуждаят и го "отрязват", използвайки ензими. След това, те "пренасят" този генетичен материал на нещо, наречено плазмид, което представлява нещо като допълнително място, което откриваме в някои от бактериите. След тази стъпка, те "поставят" генетичната информация в клетките, които искат да модифицират. В някои случай то може буквално да се внедри - с инструмент, наречен "Gene gun" (буквален превод от английски - "пистолет за гени"). Другият начин е да се използва бактерия, която да инфектира клетките, които трябва да се променят.

Основната употреба на генното модифициране човечеството открива в посевните култури. Използваме го, за да направим културите по-издръжливи на проблемите, които имат в околната среда, която обитават и разбира се, за да могат фермерите да получат по-голям добив от тях. Само в щатите се забелязва нарастване на продукцията, равняваща се на 100 милиарда долара. Някои поддържат теорията, че способността ни да модифицираме генно организми може да ни е от голяма помощ, ако се случат големи климатични промени, които да ни попречат да отглеждаме културите си. Но какъв е големият проблем с генно модифицираните храни?

Засега няма официални данни, които да доказват, че генно модифицираните храни са опасни или пагубни за човешкото здраве, но на много хора не им допада идеята да употребяват такива храни. При ГМО не се променя единствено храната, а и околната среда, а с това и ... всичко останало, тъй като ако животните се хранят единствено с модифицирани храни, те ще започнат да се нуждаят само от такава храна, за да съществуват.