5 кървави медицински процедури, които (да благодарим на Бог) вече не се практикуват

Медицината постоянно се развива и учените измислят нови и нови хирургически методи и лечения или отхвърлят стари. Но в наши дни трябва да сме благодарни, че съществува анестезията и, че лекарите сравнително бързо откриват кой от новите методи на лечение не е ефективен или дори е опасен за човешкото здраве. Медицинската история познава няколко кървави метода на лечение, които за времето си са били не просто неприятни и със съмнителен ефект, но и изключително болезнени. Вижте пет от тях.

Трепанация

Трепанацията (пробиването или изчегъртването на дупка в черепа) е най-старата форма на хирургическа интервенция, за която човечеството знае. Съществуват археологически доказателства, че хората са я извършвали още през неолита (преди 9 хиляди години). Не сме сигурни защо те са я практикували, но някои специалисти смятат, че чрез нея "освобождавали" демоните, обитаващи главата на човек. Изненадващо някои хора не само, че оживявали след тази процедура, но и доживявали до дълбока старост (което за онези години може би е било 30-40 г.)

Въпреки че хирурзите вече не пробиват дупки в човешките черепи, за да освободят пакостливите духове, някои съвременни лекари изпозлват тази техника, за да намалят налягането в мозъка. Например при един спешен случай лекар от Австралия използвал електрическа бормашина, за да пробие дупка в черепа на 13-годишно момче. Без тази интервенция момчето щяло да умре в следствие на съсирек в мозъка.

Лоботомия

Трудно е човек да повярва, че съществува по-брутална процедура от трапанацията, още повече такава, която се е извършвала през XX век. При лоботомията се разкъсват връзките в префронталния лоб на мозъка с инструмент, наподобяваш шиш за лед (левкотом).

Антонио Егас Мониз, португалски невролог, изобретил тази хирургическа процедура през 1935 г. Година по-късно Уолтър Фрийман пренесъл този метод в САЩ. Фрийман бил пионер-евангелист и разпространявал тази нова форма на "психохирургия". Той пътувал из страната със своя "лобото-мобил", извършвайки процедурата на хиляди безнадеждно болни пациенти.

Вместо левкотом Фрийман използвал истински шиш за лед, който забивал в ъгъла на очното гнездо с помощта на дървен чук. След това размърдвал шиша по възможно най-ненаучния начин. Пациентите не били под упойка, а в предизвикан припадък.

За щастие, развитието на психиатричните медикаменти преустановило извършването на процедурата през 60-те години. Фрийман извършил последните си две лоботомии с шиш за лед през 1967 г. Един от пациентите починал от мозъчен кръвоизлив три дни по-късно.

Литотомия

Древните гръцки, римски, персийскии и индуски текстове свидетелстват за съществуването на процедура, наречена литотомия – с нея се премахвали камъни в пикочния мехур. Пациентът лягал по гръб с разкрачени крака, докато лекарят прекарвал през перинеума – меката тъкан между гениталиите и ануса – към пикочния мехур острие. Но ужасът не спира до тук – "хирургът" пъхал пръсти или хирургични инструменти в ректума или уретрата на пациента, за да успее да премахне камъка. Процедурата била изключително болезнена, а смъртността достигала около 50%.

Броят на извършените литотомии започнал да пада през XIX век, когато по-хуманни методи заместили болезнената процедура. Здравословната диета през XX век също помага за превенцията на образуването на камъни в пикочния мехур.

Средновековна ринопластика

Сифилисът се появил в Италия през XVI век и вероятно бил донесен от моряци, които се завръщали от новооткритите Америки (т. нар. Колумбийска размяна).

Полово предаваните заболявания били придружени с много болезнени симптоми, включително "вдлъбнат нос", при който сводът на носа потъвал. Деформацията била свидетелство за похотливия живот и съгрешенията на съответния индивид, поради което много се подлагали на болезнена операция за да я скрият.

Италианският хирург Гаспаре Таглиакози, разработва метод за поправяне на тази назална деформация. Той създавал нов нос, използвайки тъкан от ръката на човека. Той покривал оформения нос с парче кожа от рамото, което (!!) все още е прикрепено към крайника. След като кожната "кръпка" сраснела напълно с носа – след около 3 седмици – Таглиакози отделял парчето кожа от ръката.

Но съществуват сведения за синдрома на Майкъл Джексън – понякога на някои пациенти от студа през зимата носовете им полилавявали и падали.

Днес сифилисът е лесно лечимо с антибиотици заболяване.

Кръвопускане

Загубата на кръв в съвременната медицина се възприема като нещо вредно. Но за период от около 2 000 години, кръвопускането била една от най-често практикуваните от хирурзите процедури.

Методът се основава на научната теория, че в човешкото тяло циркулират 4 течности: кръв, слуз, жълта и черна жлъчка. Според древните вярвания дисбалансът между тях причинява болестите.  За отваряне на повърхностни вени, а в някои случаи и артерии, се използвали скалпели, остриета или ланцети, а в някои случаи и пружинки за разкош. По този начин в продължение на няколко дни на пациента се пускала кръв, за да се възстанови баланса между четирите жизнено важни течности в човешкия организъм.

Инструменти за кръвопускане от XIX в.

На Запад кръвопускането продължило до XIX век. През 1838 г. Хенри Клътърбек, лектор в Кралския медицински колеж, заявил, че "кръвопускането е лек, който ако се използва разумно, трудно може да навреди."

Ами, какво можем да кажем в края на тази статия, освен да благодарим на Бог, че медицината е вече толкова напреднала, че дори да се наложи да ни направят трапанация, поне ще сме под упойка. Бъдете здрави!

източник: iflscience.com

по статията работи: Величка Мартинова