10 жени иноватори от нашето съвремие с огромен принос в областта на медицината

Днес, повече от всякога, жените са тези, които определят посоката на развитие на медицината и здравните грижи. Те съставляват близо 1/3 от практикуващите лекари и 83% от медицинските сестри в САЩ. Увеличава се броят им и в сферата на общественото здраве и изследователската дейност. Някои от тях следват стъпките на известни учени и лекари като Флорънс Найтингейл, Сузи Кинг Тейлър, Розалинд Франклин и Елизабет Блекуел. Нека видим кои са техните последователки днес.

Рейчъл Шниърсън, създател на ваксината хемофилус инфлуенце тип Б

За разлика от Джонас Солк, разработил първата ваксина срещу полиомиелит при децата, Рейчъл Шниърсън не става толкова известна със своето научно постижение. Това обаче съвсем не омаловажава нейния труд. Заедно с колегата си Джон Робинс, тя създава ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б.

В миналото Haemophilus influenzae тип Б е заразявала 20 000 американски деца всяка година, повечето от тях под 5-годишна възраст. Бактерията е основна причина за бактериален менингит. Въпреки наличието на антибиотици, тя убива между 3% и 6% от заразените, или приблизително 1000 деца годишно. 15% от оцелелите остават с трайно неврологично увреждане или намален слух.

Ваксината на Шниърсън променя всичко. След въвеждането й през 80-те години на миналия век, броят на заболелите пада драстично, с повече от 99%. Това е първата конюгирана ваксина с висока степен на безопасност и ефективност при малки деца.

Технологията започва да се използва и при разработването на други ваксини като пневмококовата например.

>>> Три жени философи, за които вероятно никога не сте чували

Мери Гинан, с принос в лечението на едра шарка и СПИН

Fun fact: Mary Guinan, MD, PhD is a scientist who worked on the #smallpox eradication campaign in India and was one of the first to sound the alarm over the AIDS epidemic. #WIMMonth #WomenInMedicine pic.twitter.com/vkVfh4F29H

— AMA (@AmerMedicalAssn) September 15, 2022

Трудно можем да посочим кое е най-голямото постижение на Мери Гинан, тъй като приносът й в областта на общественото здраве е огромен и в различни направления. Тя участва в кампанията по изкореняването на едрата шарка в Индия и е сред първите, която предупреждава за приближаващата епидемия от СПИН. Гинан е и първата жена, главен научен съветник в Американските центрове за превенция и контрол на заболяванията.

През целия си живот великият учен събаря стени и намира отговори на въпроси в областта на медицината и епидемиологичните изследвания, на които никой преди това не е успявал да отговори. Успехите й заслужават адмирации, защото са постигнати по време, когато обществото не вярва в способностите на жените, особено в сфери, традиционно доминирани от мъже.

В своята книга „Adventures of a Female Medical Detective“ Мери Гинан разкрива подробности за живота на жените, решили да се развиват в медицината и епидеомиологията. Особено сериозно внимание обръща на предизвикателствата пред онези от тях, които се насочват към сексуалното здраве – тема табу за представителките на нежния пол по онова време.

Реджина Бенджамин, американски генерал хирург

В младите си години Реджина Бенджамин е лекар в селски регион в щата Алабама. Там тя създава клиника, достъпна за всички американци, без значение дали могат да платят или не. За да спаси почти изцяло разрушената от урагани сграда, жената дори ипотекира жилището си. Тогава осъзнава, че лечението на пациентите не се ограничава до лекарския кабинет. Това прозрение променя възгледите й за медицината.

Бенджамин получава много награди и признания – наградена е с призовете „Нелсън Мандела“ за здраве и човешки права и „Жена на годината“ на телевизия „CBS“ и е назначена на поста генерал хирург на САЩ.

Мисията й е не само да прокара политики и програми за лечение на болести. Тя се бори за по-добрата превенция и за осигуряване равни права на граждани от различни общности. „Здравето не е нещо, което трябва да разглеждаме отделно. То е там, където живеем, работим, играем и се молим“, казва тя.

Джулилин Уонг, създател на 3D принтер, захранван от слънчевата енергия

Джулилин Уонг не е обикновен лекар. Тя завършва в Харвард и е международен експерт по 3D принтиране, роботика и телемедицина. В нейната работа се преплитат медицината и инженерингът, като основната й цел е да осигури по-лесен достъп до здравни грижи за хората в неравностойно положение по света.

Балансирайки между клиничната си експертиза и обучението си в технологичната сфера, Уонг проектира захранван от слънцето 3D принтер, който е толкова малък, че може да се побере в пътна чанта. Благодарение на нейното изобретение, става възможно разпечатването на медицински консумативи в региони, където закупуването им е трудно осъществимо.

Страстта й към иновациите я отвежда до мрежата „Medical Makers“, чиито членове са хора със сходни интереси и желание да помогнат в разрешаването на хуманитарни кризи по целия свят.

Уонг е проактивна и често участва в конференции и телевизионни предавания. Тя помага на различни медицински организации да се възползват от новите изобретения в медицината, за да направят света по-добро място за живеене.

Мария Елена Ботаци, посветена на разработването на ваксини срещу редки тропически болести

#Honduras presente en @ABRCMS representando @EAPZamorano @PENNSTATEU1 #animalsciences #postdoc meeting with @bcmhouston colleagues pic.twitter.com/YESuoXZq76

— Maria Elena Bottazzi (@mebottazzi) November 10, 2022

Ваксините са едно от най-ефективните средства за опазване здравето на населението. Те спасяват милиони животи всяка година и осигуряват сигурна защита срещу добре познатите дребна шарка и грип.

До днес учените са създали ваксини срещу близо 25 от най-опасните болести, но има още много, които отнемат живота на хиляди хора от най-бедните страни в света.

Мария Елена Ботаци работи в медицинския колеж „Baylor“, като усилията й са насочени към намирането на лек за някои пренебрегвани тропически инфекции като болест на Шагас, лайшманиоза, анкилостомна инфекция, шистозомиаза и други. В развитите държави като САЩ например те са почти неизвестни.

Маймуна (Мая) Мажумдер, обработка на здравни данни

Обикновено здравните данни се събират от министерствата по здравеопазване или чрез проучвания. Процесът отнема време, а всяко забавяне в обработката им може да има сериозно негативно отражение върху реакциите на органите по обществено здраве в случай на разразила се епидемия например.

Мажумдер завършва системно инженерство в престижния Масачузетски технологичен институт. Тя е и магистър по обществено здраве от университета „Tufts“. Интересите й са свързани най-вече с разработването на нови методи за намиране, използване и визуализиране на здравни данни. Ученият събира информация за огнищата на болести от различни статии на местни медии, след което изчислява каква е връзката между обхвата на ваксинация и броя на заболелите.

Мая Мажумдер полага основите на нова научна област, известна като дигитално откриване на заболявания – метод, при който данните се вземат от нетрадиционни източници (Гугъл или постове в социалните мрежи) и се използват за очертаване на различни здравни тенденции. Ползите от метода са безспорни, тъй като колкото по-рано бъдат уведомени здравните власти за възможна епидемия или огнище, толкова по-адекватно ще реагират и ще предотвратят смъртта на много повече хора.

Амелия Бърк-Гарсия, експерт по социални медии

Когато търсят информация по различни въпроси, включително здравни, 8 от 10 души проверяват първо в интернет. Ето защо Амелия Бърк-Гарсия използва социалните мрежи и други онлайн инструменти, за да изследва и да въздейства върху навиците и поведението на хората, които се отразяват на тяхното здраве. Като експерт по дигитално здраве, тя проследява и влиянието на инфлуенсърите върху решенията, които техните последователи вземат.

Амелия Бърк-Гарсия не спира дотук. Тя проучва доколко склонни са майките блогъри да споделят здравна информация със своите почитатели и до каква степен групите за онлайн подкрепа помагат на пациенти с рак на простатата например да говорят открито за болестта си.

Информацията, която събира, тя споделя с институциите за обществено здраве, за да могат да изпратят точните послания до гражданите, при това с помощта на най-предпочитаните средства за комуникация днес – социалните медии.

Бет Стивънс, невроучен

Бет Стивънс работи върху разгадаването на механизмите, по които една определена група мозъчни клетки (микроглия) влияе на мозъчната дейност. Досега изследователите смятаха, че малките глиални клетки са тясно свързани с имунната система, като предпазват мозъка от „нашественици“ и възстановяват нормалната му функция след боледуване.

Стивънс обаче има друго предположение. Според нея въпросните клетки не просто се справят с пораженията, нанесени от болестта, а препрограмират мозъка. Тя смята, че микроглията съкращават синапсите (връзките между невроните), което би означавало, че влиянието им върху мозъка в някои ключови за развитието му периоди като ранно детство и юношество може би наистина е голямо.
Откритията на Бет Стивънс може да имат решаваща роля в търсенето на лечение за пациенти с аутизъм и болест на Алцхаймер.

Илейн Хсиао, микробиом и неврология

Статистиката сочи, че броят на бактериите в човешкото тяло надвишава десетократно броя на клетките. Бактериите са неразривна част от организма ни и до известна степен определят развитието и функциите на органите, особено на мозъка.

Илейн Хсиао твърди, че целият набор от микроорганизми, наричан още микробиом, оказва въздействие върху мозъчните процеси, като регулира чувството на тревожност, паметта, апетита и дори настроението ни. Екипът й открива, че леки изменения в бактериите могат да помогнат за лечението на сериозни неврологични заболявания.

Един от научните експерименти, които тя провежда, се състои в инжектирането на точно определен вид бактерии в лабораторни мишки. Резултатите показват, че след това животните проявяват по-леки симптоми на депресия и са защитени от множествена склероза.

Постиженията на Хсиао не бива да се подценяват. Същият успех, но върху хора, би означавал, че само с лека намеса в микробиома, е възможно да се излекува депресия или друго неврологично нарушение, без да се налага продължителна терапия с лекарства и други средства.

Нина Шах, CAR-T терапия

Ракът остава една от болестите, за която все още не е намерено лечение. Работата на Нина Шах може да върне надеждата на милионите пациенти с онкологични заболявания. Като доцент по медицина от Университета на Калифорния, тя изучава сравнително новата CAR-T терапия, при която основното оръжие срещу рака е собствената имунна система. Ключова роля играят Т-клетките, които имат за задача да откриват клетките нашественици и да предизвикат имунен отговор.

За съжаление, CAR-T терапията не е достъпна за всеки болен. Тя се ограничава до клиничните изпитания, като само няколко препарата, базирани на нея, са одобрени от FDA, и то при строго определени условия.

Усилията на доц. Шах са насочени към прилагането на подхода върху пациенти с миелом (вид рак на кръвта), като резултатите от ранните изпитания са повече от обнадеждаващи.