15 мисли за живота, щастието и света на легендарния норвежки изследовател и пътешественик Тур Хейердал

Тур Хейердал поема за първи път дъх на 6 октомври 1914 година в Ларвик, Норвегия, за да остане на тази земя – една цяла планета, която той покорява като на шега, преплавайки океаните на древни салове и кораби, напук на гигантската, всепоглъщаща мощ на великите морета – в продължение на 87 години. Вместо да слуша скандинавските митове и норвежки приказки, той е въведен от майка си в Дарвиновите теории и вероятно по тази причина, а и воден от свободния си дух, отказващ да се подчини на ограниченията, налагани му от нечии чужди разбирания, страхове и изчисления, съвсем млад Хейердал се отправя на далечни пътешествия, решен да види отвъд очевидното и да докаже, че всичко е възможно!

След като завършва зоология в университета в Осло, едва 22-годишен той заминава за тихоокеанския остров Фату Хива, където остава да живее с първата си съпруга цяла година, изучвайки местните растителни и животински видове. Същевременно все по-силно развива интерес към културната антропология, който започва да засенчва влечението му към зоологията.

По време на Втората световна война Тур Хейердал служи в Свободната норвежка войска като парашутист, а след края й се посвещава изцяло на антропологичните си търсения, убеден, че е способен да направи големи открития от епохално значение за развитието на тази наука и за разбирането на човешката история изобщо. Убеден, че жителите на полинезийските острови споделят едни и същи корени с тези на древните перуанци (или иначе казано че идват от Южна Америка), той заплашва да компрометира господстващото по това време мнение, споделяно от повечето водещи учени, че Полинезия е населена от преселници от Южна Азия.

За да докаже своята теория, Хейердал решава да предприеме едно невероятно, гибелно според същите тези учени, отхвърлящи доводите му пътешествие, в което се включват още петима души. Така се стига до конструирането на 11-метровия сал Кон-Тики, направен от балсови трупи по начина, изобретен още в древни времена от племената, преплавали Тихия океан на подобни примитивни, но издръжливи на суровите условия плавателни съдове. Името му е заимствано от едно от прозвищата на върховния Бог-слънце на Инките - Kon-Tiki Viracocha.

Кон-Тики отплава от Калао, Перу, на 28 април 1947 година и точно 101 дни по-късно се разбива недалеч от брега на ненаселен атол в близост до Таити. На борда на сала шестимата мъже преплават близо 8000 км сред безкрая на Пасифика, сблъсквайки се с всевъзможни очаквани и неочаквани предизвикателства, в това число близки срещи с акули и китове и необходимостта от укрепване на конструкцията без да се излиза на сушата (което така или иначе е невъзможно, предвид поетия курс). Мисията обаче е успешна и резултатът от нея е едноименната книга, издадена на повече от 60 езика, включително на български, чрез която Хейердал разгръща и таланта си на писател и разказвач, а също така документален филм, отличен с Оскар през 1951 година.

Същевременно научната общност не само не издига на пиедестал Хейердал, а напротив – той се превръща в персона нон грата, а повечето му врагове се обединяват около схващането, че успехът на мисията му не доказва по никакъв начин твърденията му, касаещи произхода на коренното население на Полинезия. Десетилетия по-късно, редица съвременни антрополози също определят идеите на Тур Хейердал като "митове", опровергани с научни средства (вкл. генетични анализи на митохондриална ДНК). Едно обаче не може да бъде отречено – воден от любопитството и авантюристичния си дух, този велик норвежки изследовател дава безпрецедентен пример за това колко далеч може да стигне човек тогава, когато повярва достатъчно силно в нещо и пожелае да открие отговори не само на собствените си въпроси, но и на цялото човечество.

Освен с Кон-Тики, името на Тур Хейердал се свързва с експедициите с лодките Ра 1 и 2, направени от папирус и кръстени на името на друг Бог-слънце – египетския Ра. След провала на първата лодка на самия финал на мисията му през 1969 година, още на следващата година Тур Хейердал и екипажът му от седем души от различни държави успяват да преплават Атлантическия океан през най-широката му част от над 6000 км (от Мароко до Барбадос). Така той доказва, че древните египетски лодки, направени от папирус, са били достатъчно здрави, за да бъдат ползвани за трансатлантически плавания от Африка до Карибския басейн.

През същото десетилетие Тур Хейердал строи още една тръстикова лодка – Tigris – с която прекарва около пет месеца в открито море, потегляйки от Ирак. След като преминават през Персийския залив до Пакистан, за да демонстрират, че търговията и миграцията между Месопотамия и Индуската долина (днешен Пакистан) са били възможни, Тур и екипажът му (общо 11 души) достигат до водите на Червено море, преди да изгорят Тигрис на 3 април 1978 година в знак на протест срещу войните, които се водят в региона, изпратено до Генералния секретар на ООН по това време.

"Апелираме към невинните човешки маси във всички индустриализирани държави. Ние трябва да отворим очите си за ненормалната действителност на времената, в които живеем… Всички ние ще сме безотговорни дотогава, докато не изискаме от онези, в чиито ръце са решенията, да направят невъзможно въоръжаването на същите онези хора, чиито бойни брадви и мечове, употребени в миналото, са били заклеймени от нашите предци", пише в отвореното си писмо до Обединените нации Тур Хейердал. През следващите години той ще продължи да говори за проблемите на съвременния свят, свързани с мира и околната среда, след като е доказал по толкова категоричен и красноречив начин, че независимо от различията си, хората могат да съжителстват и да се обединяват около едни и същи цели дори тогава, когато са принудени да прекарат месеци наред на един сал или лодка, широки няколко стъпки…

Тур Хейердал умира на 18 април 2002 година, на 87-годишна възраст, от тумор на мозъка. Когато чува диагнозата си, той сам ускорява края си, като отказва да се храни и да приема лекарства. След като е кремиран, прахът му е разпръснат над градината в дома му в Кола Мичери, Италия.

Вижте 15 мисли за живота, щастието и света на легендарния норвежки изследовател и пътешественик Тур Хейердал:

• "Обстоятелствата предопределят действията ни. Това е нещо, за което човек трябва да се замисля всеки път, когато реши да съди другите за техните действия. Осъзнах това още в началото на Втората световна война".
• "Прогресът е способността на човека да усложнява простите неща".
• "От собствения си опит съдя, че е по-трудно да намериш щастлив човек в кръговете на милионерите, отколкото сред банда нехранимайковци."
• "С всяка изминала минута бъдещето се превръща в минало."
• "Онези, които са преживели най-много, са изстрадали толкова много, че са престанали да изпитват омраза. Омразата е присъща повече на хората, които страдат от известна вина, и които чрез предъвкване на стара омраза в мирни времена желаят да демонстрират колко велики са били по време на войната."
• "Никога не съм бил способен да проумея какъв е смисъла на живота. Не вярвам, че изобщо съществува. Това усещане ме е завладявало отново и отново в моментите, в които съм бил сам сред природата. В подобни случаи времето не съществува. Нито пък бъдещето."
• "Едни научават повече неща, докато слушат, отколкото когато говорят. И също като вятъра хората, които продължават да живеят близо до природата, имат толкова много да ни кажат, но ние сме неспособни да ги чуем сред стените на вселената."
• "Вярвам, че когато някой умира, друг се пробужда за реалността, с което доказва, че времето не съществува."
• "Една цивилизована нация не може да има врагове и никой не би могъл да изтегли разделителна линия на картата – граница, която не съществува в природата – и да заяви, че противните врагове ще живеят от едната страна на границата, а добрите приятели – от другата."
• "Бях в униформа в продължение на четири години и знам, че героизмът не идва с изпълнението на заповеди, а е качество на хората, които имат силата и волята да пожертват собствените си животи за една идея."
• "Ние винаги сме били учени, че навигацията е резултат от цивилизацията. Само че модерната археология не веднъж е демонстрирала, че това изобщо не отговаря на истината."
• "Не вярвам във войната като средство за решаване на конфликти от каквото и да било естество, нито вярвам в героизма на бойното поле, защото никога не съм станал свидетел на такъв."
• "Аз съм убеден, че всяка политическа картина може да бъде променена така, че да отговаря на нуждите на силните на деня."
• "Също така смятам, че по-рядко ще откриеш щастието у човек, който е заобиколен от чудесата на технологиите, отколкото сред хора, живеещи в пустинята или насред джунглата, които според стандартите, поставени от нашето общество, са считани за бедстващи и изолирани."
• "Ако човек се замисли върху факта, че светът е на повече от 100 милиона години, тогава осъзнава, че си е чиста случайност, че аз или той сега сме тук и сме живи, докато всички останали хора са мъртви или още не са се родили."