14 изпитани съвета от пътешественика Антъни Бурдейн

От началото на 21 век кръстосващият надлъж и шир земното кълбо майстор-готвач, автор-документалист, телевизионен продуцент, сценарист и водещ Антъни Бурдейн прекарва далеч от дома около 250 дни от годината. Помним го като "експерт в оцеляването" при всички предизвикателства, сътресения и неудобства, произтичащи от живота на път. Точно затова, две години след смъртта му, все още ни е трудно да повярваме и примирим с решението му да сложи край на живота си... 

Припомняме ви някои от съветите за успешно пътуване на пътешественика и безстрашен изследовател на кухни в цял свят Антъни Бурдейн:

• „Първото нещо, което правя, е да се облека подходящо за летищата. Обличам се с мисълта, че може да бъда обискиран от охраната. Подготвям се винаги за най-лошия възможен сценарий. Удобните обувки са от първостепенна важност – харесвам пустинните боти на Clarks, защото се обуват и събуват изключително лесно, можеш да пребродиш ада с тях и защото са евтини.”
• „В ръчния си багаж винаги имам тефтер, самозалепващи се бележки и качествени слушалки. Важно е да имате Имодиум. Необходимостта да прибегнете до него неизбежно ще се прояви в един или друг момент и когато това се случи, не бихте искали да са окажете неподготвени. Винаги нося със себе си леко яке, което може да ми послужи и като възглавница, в случай, че трябва да поспя на земята. Както и iPad – без него не мога. Свалям на него книги, клипове, филми, игри, приложения и т.н., за да съм подготвен за периодите на принудително бездействие и да мога да уплътня по приятен и смислен начин това време. Не би трябвало да разчитате, че ще пуснат хубави филми по време на полета ви.”
• „Винаги чекирам багажа си. Мразя хората, които се мъчат да натъпчат багажа си в нишите над седалки, затова не искам да съм един от тях.”
• „Щом излетим, обичам да чета художествена литература – разкази и романи, чието действие се развива на мястото, за което съм тръгнал. Прозата в много отношения е по-полезна от пътеписите и специализираните издания за туристи, тъй като ти дава онези малки подробности, онова усещане за уханието, което ще подушиш, и начина, по който ще се почувстваш, щом се озовеш там. Ето защо потегляйки към Виетнам ще взема със себе си "Тихият американец" на Греъм Грийн. Хубаво е човек да изпита романтично чувство към съответната дестинация, преди да е пристигнал.”
• „Преди да се кача на самолета, си купувам доволно количество списания. Освен това съм голям фен на летищните масажи и не пропускам възможност да седна на масажния стол, ако има свободен, или да получа един масаж на ходилата. Винаги, когато имам възможност, си взимам за хапване местния специалитет – в Токио ще взема рамен, в Сингапур – нещо от закусвалнята на летището (т.нар. hawker centre – големи комплекси на открито, характерни и за Хонконг, Малайзия, където се предлага евтина храна), на летище Кенеди ще мина през Shake Shack, защото е най-добрия избор, въпреки че обикновено храната на американските летища е доста кофти.”
• „Никога, ама абсолютно никога не правя опити да си издействам привилегии. Аз съм от този тип хора, които просто са неспособни да се пазарят, защото изпитвам срам. Никога не коментирам цената. Когато някой го прави, гледам да се махна колкото се може по-бързо от там. Аз просто съм неспособен на социални функции в подобни ситуации.”
• „Не страдам от онази отпадналост, характерна за дългите полети, стига да съм си взел необходимия сън. Колкото и изкусителна да е идеята да погълна повечко алкохол и да прекарам полета пиян, избягвам да го правя. Ако ще летиш дълго, последното, което ти трябва, е да си с махмурлук и дехидратиран. В общия случай се качвам на борда, взимам хапче за сън и спя през целия полет. След като кацна ще направя всичко, което може да ми помогне, за да спя по времето, когато обичайно се спи в новата часова зона, в която се намирам.”
• „Почти никога не е добра идея да консумирате храна на борда на самолета. Няма шанс да се почувствам по-добре, след като съм ял храна по време на полета, отколкото преди това. Не разбирам хората, които приемат да им се сервира всяко възможно ястие по време на дълъг полет. Убеден съм, че го правят, за да борят скуката. Ще бъдете много по-добре, ако избягвате тази практика. В пъти по-добре е да се озовете на ново място гладни и да се нахраните в някоя малка улична кръчма, отколкото да слезете от самолета пълни догоре, подути, задържали газове и течности, махмурлии. По тази причина аз избягвам да се храня по време на полет. Полза от това просто няма.”
• „За мен едно от най-великите удоволствия на пътешестването е свързано с водоснабдяването. Говоря за централно подавана топла вода без ограничения и силен душ. Това е едно от нещата, които винаги обсъждаме предварително с моя екип. Най-добрия сценарий – японска тоалетна. Тези високотехнологични японски тоалетни пръскат гореща вода директно в задника ти. На нас това ни доставя почти сатанинско удоволствие.”
• „Една от най-големите ми глезотии, когато съм на път, е да отсядам в онези реновирани колониални хотели на места, които някога са били част от Британската или Френската империя. Такива са Grand d'Angkor в Сим Реап или Метропол в Ханой – фантастични хотели. Обичам да седна в ратаново кресло с вентилатор над главата и да отпивам леден джин с тоник, особено след като съм прекарал няколко дни във вътрешността на страната при не особено добри условия – нощувайки на палатка или в гостилници, в които няма климатик.”
• „Отдавна вече не купувам сувенири. През първите години редовно се връщах у дома с разни дребни украшения, или фланелки или ръчно направени сувенири. Сега обаче рядко си давам парите за такива неща, защото апартаментът ми започна да прилича на клуб на Плюшкиновци (Бурдейн използва като нарицателен образ друг архетипен персонаж, който обаче не е познат у нас - Colonel Mustard). А в крайна сметка повечето неща идват от една и съща фабрика в Тайван.”
• „Когато съм в нов за мен град се стремя да ходя на пазар колкото се може по-рано. Ще цъфна там в 6 сутринта, когато повечето хора, които пазаруват, са от бизнеса. Отивам там и гледам какво пазаруват, какво консумират. Обикновено има обособени места, в които се продава храната, предпочитана от местните. Така човек може да придобие представа за това кое е най-доброто в един град или държава, защото научава какви са местните вкусове.”
• „Друг много ефикасен начин да се ориентираш къде и с какво да се храниш на ново място е да провокираш спор в интернет форумите. Отидете в няколко сайта с кулинарна насоченост, които имат форуми, и стартирайте дискусия. Да кажем, че ще ходите в Куала Лумпур – отидете във форумите на Малайзия и пишете, че скоро сте се върнали от там и сте яли най-добрия ренданг (традиционно индонезийско ястие от говеждо месо) в света еди-къде си и гледайте какво става, когато се включат маниаците гастрономи, бесни от твърдението ви. Те първо ще публикуват гневни коментари, в които твърдят колко скапано всъщност е това място, след което ще посочат наистина добри заведения, в които се сервира първокласна храна.”

Антъни Бурдейн е известен в цял свят с бестселъра Kitchen Confidential: Adventures in the Culinary Underbelly, базиран отчасти на мемоарите му, по който има заснет сериал с Брадли Купър, и с поредиците Anthony Bourdain: No Reservations и Anthony Bourdain: Parts Unknown, чийто четвърти сезон стартира в ефира на CNN на 28 септември 2014 година от Шанхай. В следващите епизоди на документалната поредица, която му донесе няколко награди Emmy през 2013 и 2014 година, харизматичният кулинарен експерт с френски корени и добре известна непримиримост с вегетарианството и абсолютната му форма – веганството, ще даде по-особен поглед към бита, нравите, културата и тайните на местната кухня в Бронкс, Виетнам, Масачузетц, Танзания, Ямайка, Парагвай и Иран.