10 научно доказани истини за влюбените хора (2 част)

6. Ако се фокусираме върху любовта, ние можем да я подобрим.

Когато ние съзнателно съсредоточим вниманието си върху нашите чувства и действия към любим човек, ние започваме положителна реципрочна спирала на взаимна благодарност и щастие. Нека си го кажем: Ние всички искаме да сме обгрижвани и ценени. Изследванията също така показват, че изразявайки благодарност с думи или действия, всъщност създаваме положителни емоции в даващия, както и приемника.

7. Не е фиксирано количество.

Да обичаш един човек, дори много, не означава, че имате по-малко любов за даване към останалите. Всъщност, точно обратното е вярно: Любовта е с капацитет, който може да се самоизгражда чрез умствената концентрация, емоционална ангажираност и грижовни действия. Когато ние се фокусираме върху тях и се наслаждаваме на нашите любящи чувства към един човек, на вътрешното удовлетворение и връзка, които ние изпитваме, това може да ни мотивира да бъдем по-нежни като цяло.

8. Тя не е безусловна.

Една от предпоставките за любящи чувства е усещането за безопасност и доверие. За да се свържете с любов и съчувствие, префронталният кортекс трябва да изпрати сигнал до амигдалата (алармения център на мозъка), за да изключите автоматичното "борба или бягство". Хората, които преживяват травма в детството, пренебрежение, злоупотреба или други преживявания, които заплашват чувството за сигурност в обвързването, изключването на системата "бий се или бягай" – или да се чувстват достатъчно безопасно, за да обичат - е трудно начинание.

Тази сдържаност може да се преодолее с терапия или понякога с партньор, който многократно демонстрира надеждност и грижи. (Все пак, ако вашият израз на грижи не получава никакъв отклик в партньора, то може би е време да продължите напред.)

9. Тя е заразна.

Изразяването на грижи, състрадание и съпричастност може да вдъхновява тези чувства в останалите. Това е причината лидери като Далай Лама или Нелсън Мандела да вдъхновяват последователи - а това помога срещу режима "борба или бягство".

10. Любовта не е задължително да трае вечно, но не е невъзможно.

В сонет 116 Шекспир възпява вечната, непроменяща се любов. Ние вече знаем, че фиксирана, непроменлива любов съществува, но не и в норма. В действителност, някои теоретици дори поставят под въпрос идеята за фиксирано, непроменящо "аз" — ние не сме едно и също лице днес, каквото сме били преди 10 години. Опитът на живота може да промени нашата биология, модели на мислене и поведение и взаимоотношенията могат да бъдат оспорени, когато нуждите на един човек се променят или двамата партньори се развиват в различни посоки.

Вижте първа част на статията ТУК