10 съвета към родителите на деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Краят на прогимназията и началото на гимназиалния курс може да бъде много мъчителен период за децата, но обичайните проблеми като трудностите в общуването, социализирането и овладяването на учебния материал могат да се превърнат в непреодолими препятствия за онези, които страдат от синдром на дефицит на вниманието и хиперкативност, дислексия и други обучителни дефицити.

Повечето родители по презумпция са добри родители и притежават необходимите усет и интуиция, за да отгатнат от какво имат нужда децата им, кога се чувстват нещастни и потиснати, кои са силните и кои - слабите им страни. Ако обаче имате дете, което страда от синдром на дефицит на вниманието (СДВ с или без хиперактивност), "добри" може да не е достатъчно. За да окажете необходимото съдействие на детето си, за да се чувства то щастливо и защитено и да способствате за нормалното му развитие, така че да се интегрира в максимална степен в обществото и стане уверена и конкурентна личност, трябва да сте изключителен родител.

Не е лесно да приемеш, че не всичко в детето ти е "нормално", че то не е като повечето деца и има специални нужди. Независимо какво е състоянието му обаче, детето усеща когато родителите му негодуват и подсъзнателно го винят за това, че е различно и не отговаря на очакванията им, както и когато не вярват във възможностите му и са песимисти за бъдещето. Тогава за него става почти невъзможно да стане уверена личност със самочувствие и вяра в собствените му възможности, а оттам и да се чувства щастливо и на мястото си.

Всички деца понякога забравят да се подготвят за училище, разсейват се в час, действат първосигнално, без да са помислили за последствията от делата си, реагират раздразнително, буйстват или показват признаци на нетърпение. Ако обаче липсата на внимание, импулсивните прояви и признаците на хиперактивност персистират и излизат на преден план в поведението на детето, много е вероятно то да страда именно от СДВ. В този случай то ще има затруднения в учебния процес и в общуването с другите и ще се нуждае от специален подход и най-вече много обич и търпение от страна на родителите си и останалите възрастни хора, които участват в отглеждането и възпитанието му.

Важно е да се знае, че невинаги синдромът на дефицит на вниманието се проявява и с хиперактивност. Това е един от митовете, свързани с този проблем, както и разбирането, че стига да имат желание, децата (и възрастните хора), страдащи от СДВ, биха могли да подобрят поведението и успеха си в училище, както и че СДВ се израства с възрастта. Друга погрешна постановка е схващането, че медикаментозното лечение е задължителното и най-добро терапевтично средство, което обаче се отнася най-вече за САЩ, където СДВ и СДВХ са изключително често поставяни диагнози през последните десетина години. (Само през 2010 година със СДВХ са диагностицирани над 10 милиона американчета между 3 и 17-годишна възраст, което провокира дебати относно методиката на поставяне на тази диагноза и съмнения, че с нея все повече се злоупотребява).

Важно е да се разбере също така, че не всички буйни, недисциплинирани и прекалено енергични деца страдат от хиперактивност. Много деца, особено в по-ранна детска (предучилищна) възраст, проявяват някои от симптомите на СДВХ, но в същото време се справят добре със задачите си в (пред)училищната подготовка, контактни са и се развиват напълно нормално за възрастта си. СДВ/ СДВХ обикновено се проявява още преди навършване на седемгодишна възраст и дава отражения в развитието на детето на всички нива – в речта, поведението, двигателната активност и т.н. Ако установите, че определени притеснителни признаци се проявяват само понякога, в даден тип ситуации, най-вероятно не се касае за този синдром. Ако обаче наблюдавате тези признаци постоянно и навсякъде – вкъщи, в училище, на детската площадка – ще трябва да им обърнете по-специално внимание, да поискате становището на специалистите, които работят с детето ви (учител, педиатър) и ако прецените, че се налага – това на детски психиатър.

Независимо дали става дума точно за СДВ или за специфичен темперамент, проявяващ се по сходен начин, родителите са тези, които в най-голяма степен могат да окажат необходимата помощ на децата си, така че да не изостанат в училище, да не се превърнат в аутсайдери, в жертва на постоянни подигравки от страна на съучениците и връстниците си, да не изпаднат в депресия, да не прегърнат деструктивни поведенчески модели и да съумеят да капитализират положителните си качества и таланти. В повечето случаи е достатъчно за тези деца да получат подкрепа у дома и в училище (със съдействието и специалните усилия от страна на учителите), да съблюдават здравословен начин на живот (в това число балансирана диета с пресни и домашно приготвени храни с минимално количество химически добавки) и да участват в терапевтични програми или специални групи, стига да има подобни в учебното заведение и града, в който живеят.

Медикаментозното лечение може да бъде подходящо спомагателно средство, по преценка на лекаря, но в никакъв случай не е основата, на чиято база се провежда терапията на детето със СДВ/ СДВХ (в САЩ също се наблюдава тенденция за намаляване употребата на психостимуланти като Ritalin, Concerta, Adderall и др. при деца със СДВХ).

В следващите редове ще ви запознаем с десетте основни съвета, които се дават на родителите, чиито деца положително страдат от дефицит на вниманието и/ или хиперактивност.

Съсредоточете се върху силните му страни

Устойчивите за трудностите деца са наясно със свои слабости, но успяват да се абстрахират от тях и да съсредоточат вниманието и усилията си върху своите силни страни. Те се опират именно на тях в трудни времена, когато се почувстват унизени или се провалят на теста по математика. За децата със СДВХ е особено трудно да се фокусират върху силните си страни тогава, когато постоянно им се припомня в какво не са добри. Ето защо е от първостепенно значение да повишите самооценката на тези деца чрез чести и конструктивни похвали.

Помагайте на детето си в разрешаването на проблемите, с които се сблъсква

Всеки път, когато казвате на детето си: "Трябваше да се постараеш повече" или "Защо си толкова разсеян – опитай да се концентрираш върху това, което имаш за правене", или "Защо не можеш да си малко по еди-какъв си", вие създавате предпоставка за провала му.

Има ли по-подходящ подход? Да, има. Използвайте даден неуспех или грешка като възможност за изработването на стратегия, чрез която да решават проблемите. Способността да се намират решения на проблемите е ключов елемент от изграждането на гъвкаво мислене и стабилна психика. Вместо да критикувате детето за неуспехите му, работете с него и му дайте да разбере (и почувства), че сте на негова страна и искате да му сътрудничите. "Виждам, че това не ти се отдава и те затруднява – нека да потърсим начин да го направим по-лесно и интересно. Може би ако си представим, че това е…" е пример за мислене в тази посока.

Можете да направите и друго – разигравайте определени ситуации у дома и съставете схеми на поведение, превърнете се в своего рода сценарист на една ролева игра, в която детето ви действително ще участва ако не утре, то другата седмица или след няколко месеца. Твърде възможно е скоро да се почувства изолирано от водещата група в класа си или да стане обект на подигравки и презрение от страна на по-силните и уверени в себе си деца. Разиграйте сцени, в които детето ви да реагира по най-добрия начин, така че да излезе като победител от ситуацията. Подайте му остроумни реплики, убедете го, че не трябва да допуска обидите, които чува, да го уязвят, защото хората, от които идват, явно не заслужават вниманието и още по-малко чувствата, които извикват у него. Нека проумее, че всеки човек се сблъсква с незаслужено лошо отношение от околните и не е възможно, нито необходимо, да се харесва на всички. Важното е да знае целите си и да ги следва, независимо от хорското мнение и пренебрежение.

Не вярвайте на всички "лоши новини", свързани с детето ви

Не е приятно ден през ден да чувате квалификации за детето си от типа на "липсва му мотивация", "пречи на останалите", "не напредва с нужните темпове" и прочее. Не позволявайте това да ви откаже от по-нататъшните усилия за приемането на детето ви като "нормално" и не по-малко достойно за уважение и съобразяване със специфичните му нужди от всички останали. Ако получат адекватна помощ и не бъдат дискриминирани, повечето деца успяват да преодолеят проблемите си и да овладеят необходимия обем от знания и умения.

"Макар да е вярно, че мозъкът на вашето дете работи по малко по-различен начин от този на останалите, то със сигурност притежава способността да се учи и да осъществява задачите, които са му поставени", заявява Д-р Джордж ДюПол – професор по училищна психология към висшето учебно заведение "Lehigh University" във Витлеем, Пенсилвания. "Погледнете на това така – ако детето ви имаше диабет или астма, щяхте ли дори за момент да се поколебаете да отстоявате правата и специфичните му нужди? Точно както детето с диабет се нуждае от инсулин, а астматикът – от вентолин, при адекватен подход и подходяща обкръжаваща среда вашето ще може да се справи с уроците си", допълва психологът.

Уверете се, че правите разлика между дисциплина и наказание

Колко често ви се е случвало да се оплачете на приятели, близки или дори на терапевта на детето с признания от типа на: "Обяснявах, виках, заплашвах, поставях срокове, взимах играчки, отменях излизания, умолявах, забранявах гледането на телевизия, опитах да го подкупя и не, и не!". Отчитате ли какъв е проблемът в този подход? При толкова много разнопосочни реакции и хипотези, всяко дете би се почувствало объркано. А един от най-ефективните дисциплинарни методи – поощрението за положителните резултати – дори не е споменат.

"Много родители използват термините "дисциплина" и "наказание" като взаимнозаменяеми. В действителност, те са абсолютно различни по своето значение", подчертава Д-р Сал Сивиър, автор на книгата "Как да се държим с децата в предучилищна възраст, за да имат добро поведение". Дисциплината винаги е за предпочитане, защото учи детето на това как трябва да се държи (кое поведение е добро, и кое – не). Това включва дефинирането и даването на примери за лошо и неуместно поведение, както и отчитането на всички положителни прояви от страна на детето. Наказанието, от друга страна, използва чувството на страх и срам като ултимативни средства за налагане на желания модел на поведение.

Наказанията си имат своето място, казва още Д-р Сивиър, като конкретизира, че наказанието не означава да малтретирате детето физически или психически в каквато и да било форма. Така например, ако детето продължава да тормози котката, дърпайки опашката й, след като многократно сте му казали, че това е лошо и животното страда, то би трябвало да бъде наказано.

Често най-добрият начин да дисциплинирате дете със СДВХ е чрез проста програма за модификация на поведението: поставяйте пред него постижими цели, съобразени с възрастта му, и го поощрявайте всеки път, когато направи стъпка в правилна посока към осъществяването им. Възнаграждавайки децата за положителните им прояви, вместо да ги наказвате за отрицателните, вие ги карате да се чувстват успешни и повишавате мотивацията им да се държат добре и вършат задълженията си.

Спрете да обвинявате другите хора за проблемите на детето си

По-горе стана дума за това, че не бива да преставате да защитавате интересите на детето си, само защото твърде често чувате критика по негов адрес. Също толкова важно е обаче да не допускате да го оневинявате за всичко, което прави, и да прехвърляте вината върху другите. Хващате ли се да казвате твърде често "Ако учителите полагаха повече усилия и обръщаха повече внимание на дъщеря ни, тя нямаше да има толкова много проблеми в училище" или да търсите пропуски или несъвършенства в образователната система? Вярно е, че е възможно някои хора да допринасят по някакъв начин за проблемите, с които се сблъскват децата със СДВХ, но ако винаги търсите вината в някого друг, то самите деца ще свикнат да го правят и ще станат безсъвестни личности.

Никога не изричайте на глас пред детето си квалификации, които биха могли да го обидят

Децата, които постоянно чуват негативни коментари и обидни квалификации за себе си, в крайна сметка започват да им вярват и приемат, че са такива. Независимо от това колко смущаващо и стресиращо за всички е поведението на детето ви, никога не го заклеймявайте като "мързел", "хипер", "блейка" или нещо в този дух, което ще нарани дълбоко чувствата му. Също така се стремете да не допускате да възкликнете нещо от сорта на "Толкова си мърляв! Толкова ли не можеш да поддържаш стаята си чиста?!" или "Какво ти има? Казах ти не един път, не сто път, ами хиляда…"

"Родителите трябва да превърнат самото състояние в свой враг, не детето. Когато започнете да отъждествявате детето си с проблемите, които то има поради СДВХ, вие способствате за ниската самооценка, която то така или иначе има. Когато обаче се съюзите с него в търсенето и намирането на решения за проблемите в поведението му, вие създавате нужния климат, за да се почувства то обичано и подкрепяно, независимо от недостатъците си", обяснява д-р Каръл Брейди, детски психолог в Хюстън.

Координирайте подхода и действията си с всички възрастни, които участват в отглеждането на детето

Уверете се, че вие и съпруга(та) ви сте постигнали единомислие по отношение на организацията и дисциплината у дома и сте координирали подхода си спрямо детето. Това важи и за всички останали възрастни хора – роднини или детегледачка - които участват в отглеждането и възпитанието му. "Родителите, които имат противоречия във възгледите си и различия в стратегията си за изграждането на мотивация и дисциплина у детето със СДВХ, могат да причинят допълнителни проблеми. Моделирането на поведението на децата с този синдром става почти невъзможно тогава, когато липсват постоянство и последователност. От друга страна, когато родители са единни и действат в синхрон, децата знаят точно какво да очакват, а колкото по-предсказуемо и съгласувано е обкръжението на детето, толкова по-спокойно и щастливо е цялото семейство", обяснява д-р Стивън Грчевич, детски психиатър в Чагрин Фолс, Охайо.

Споделяйте собствените си неудачи и разочарования

Споделяйте с детето си за собствените си неуспехи и изпитания, така че да не се чувства само в своите. Не става дума за разправии с брачния партньор, финансови затруднения или за пропусната възможност в работата. Със сигурност можете да се сетите за достатъчно подходящи начини, чрез които да внушите на децата си, че и вие допускате грешки, и понякога – провали. Децата със СДВХ се сблъскват с предизвикателства и трудности всеки ден и ако им се струва, че всички около тях водят един напълно безгрижен живот, в който никога с нищо не им се налага да се справят, ще се почувстват безкрайно самотни и като пълни неудачници.

Поощрявайте детето си да се научи да бъде полезно на другите

Децата със СДВХ се нуждаят от хора, на които да могат да разчитат, но също така от хора, които да могат да разчитат на тях. "Извънредно полезно е за децата да се чувстват полезни, да допринасят по някакъв начин за семейството. Проучванията ни показват, че в това отношение децата от по-ниско поставените в обществото социаликономически групи се намират в по-добра позиция, отколкото тези от по-високите. От тях се изисква да се включват в домакинството, да помагат с едно или друго вкъщи, да бъдат полезни по някакъв начин за семейството си, което ги кара да се чувстват по-компетентни и необходими", казва д-р Съния Лутър, професор по клинична психология и психология на развитието към Колумбийския университет.

Бъдете винаги до детето си

Този съвет е универсален и се отнася до всички деца, но е особено важно да направите така, че да не оставите никакво съмнение по този въпрос в детето ви тогава, когато то ежедневно се чувства отхвърлено от обкръжението си и неспособно да се впише в него с лекотата, с която това се отдава на повечето му връстници. Затова и да му показвате и доказвате, че може да разчита на вас във всеки момент и че искате да му помогнете да преодолее трудностите, независимо колко големи са те, може да се окаже най-важното нещо в изграждането на психиката му така, че да е способно да понесе тези трудности и да иска и може да се бори с тях.

Изследванията сочат също така, че колкото повече децата вярват, че родителите им следят и контролират поведението им, толкова по-малко вероятно е да постъпят погрешно в трудни ситуации. Това е от особено голямо значение при децата със СДВХ, тъй като те често се затварят в черупката си или реагират агресивно, получавайки негативни оценки и отношение от учителите и съучениците си. Когато се застъпвате за децата си, вие демонстрирате нагледно как човек се изправя пред даден проблем и търси решението му без блъскане, удряне и хапане. Не забравяйте, че децата моделират поведението си и оформят характера си под влиянието на примерите, които виждат около себе си. Затова освен от тях, като техни родители ние трябва да изискваме и от себе си.