10 криминални истории, последвани от необикновени случайности (2 част)

Вижте началото на статията ТУК>>>

"Случайност" се определя като серия от събития и ситуации, които на пръв поглед нямат никаква връзка помежду си, но се оказва, че всъщност са свързани случайно. При всяко престъпление разследващите разрешават пъзела чрез откриване на липсващите парчета и подреждането им в правилния ред. И все пак, всичко може да се разруши ако след престъплението се появи някакво съвпадение. В повечето от тези случаи настъпилата случайност вероятно няма пряка връзка с престъплението, но се получава наистина необикновена история. Преценете сами...

5. Изчезванията на братята Палмър

В случаите на изчезнали хора, не е необичайно да изчезват повече членове от семейството. Въпреки това е изключително рядко двама членове на семейството да изчезнат по различно време и при напълно различни обстоятелства. През 1999 15-годишният Майкъл Палмър живее в Уасила, Аляска и е най-малкият от трима братя. В сутрешните часове на 4.06 Майкъл и трима негови приятели си тръгват от купон по случай завършването, но се придвижват на велосипеди. Майкъл бил последен и останалите го изгубили от поглед.

След като Майкъл не се прибрал у дома, родителите му съобщили на полицията, че той липсва. По-късно велосипедът му бил открит в близката река, а мокрите му маратонки - на 180 метра от реката. Претърсването на реката не довело до никакви следи от тялото на Майкъл и той не бил открит никога.

Вярвате или не, по-големият брат на Майкъл - Чъки, също бил изчезнал при мистериозни обстоятелства 11 години след изчезването на Майкъл. На 13.04.2010 година 30-годишният Чъки бил с приятели и близки на хижа в планината. Същата нощ те решили да се разходят наоколо с моторните си шейни. Точно както брат си, Чъки се отделил от групата и никога повече не бил видян.

Моторната му шейна била открита на следващия ден, но от Чъки нямало и следа. Крис Палмър - най-големият брат от тримата, останал заедно с още няколко души в хижата, докато Чъки и останалите излезли с шейните. На него му се наложило два пъти да търси изчезнал брат - с разлика от 11 години - и да се прибира с празни ръце у дома.

4. Двойка съобщава за убийство точно преди да е обвинена в друго убийство

Малко след полунощ на 3.07.1991 година - пътуването на 21-годишната Кирстен Дейвис към Джорджия било към своя край. Тя била тръгнала от Колорадо, за да види близките си в Джорджия. Дейвис била на около 8 километра от желаната си дестинация, когато друго превозно средство се удря в задницата на комбито й. Някой от автомобила изкарва оръжие и стреля в главата на Кирстен. Тя почива на място, а колата й излиза от пътя.

Малко след това, млада женена двойка - Трейси и Карън Уилкис откриват колата на Кирстен и съобщават на полицията за инцидента. По ирония на съдбата, след известно време същата двойка се свързва с друго убийство в същия район, само че този път го извършват самите те.

Около 45 дни след убийството на Кирстен, Трейси и Карън Уилкис ограбили и опожарили дома на 69-годишния Морил Хъдсън, след което го простреляли в главата три пъти. Те успели да напуснат района и да избягат в Алабама. По-късно Трейси се връща у дома, за да вземе някои свои предмети и бива арестуван. По-късно Карън била открита в Алабама, а оръжието било в нея.

На 23.08 и двамата са обвинени в убийство, кражба и пожар. Полицията започва да се съмнява в това, че те не само са открили Кирстен, а са извършителите на убийството. Няма доказателство обаче, което да доказва вината им в това престъпление.

3. Процесът на Лучия Де Берг

Едно от най-сензационните убийства в историята на Холандия е процесът на Лучия Де Берг, при който самото понятие за съвпадение е въведено като доказателство. Де Берг работи като медицинска сестра в педиатричните отделения на три различни болници в Хага. На 4.09.2001 е на работа, когато малко момиче умира в болницата "Juliana Children". Съвсем скоро след това колегите на Де Берг започват да забелязват, че се случва така, че Де Берг винаги е на работа по време на голям брой смъртни случай, повечето от които са на деца.

След разследването, болницата заключва, че всички тези смъртни случаи не са естествени и решава да повдигне обвинения срещу Де Берг. На 24.03.2003 година тя получава доживотна присъда за четири убийства и три обвинения в опит за убийство.

Тъй като липсвало физическо доказателство срещу Де Берг, както и свидетели на престъпленията й, статистиките били използвани като свързващо звено на тезата и обвинението. Обвинението твърди, че Де Берг е била в болницата по време на всички смъртни случаи, което няма как да е просто случайност. Експерт изчислява вероятността и обявява, че случайността в случая е 1 на 342 милиона. Въпреки това, много хора подкрепят Де Берг, вярвайки че тя е жертва на съдебна грешка и обжалват решението на съда.

Те се опитват да развенчаят статистиката от процеса на Де Берк, която според тях е представена от неквалифициран професор по право. Друг професор по математическа статистика твърдял, че шансовете Де Берг да е била на работа по време на всички смъртни случаи е 1 към 48.

Делото е разгледано от Върховния съд на Холандия, който се съгласява, че статистическите данни са погрешни и се назначава нов процес. Новото разследване заключава, че предполагаемите убийства на Де Берг всъщност са естествени смъртни случаи. През 2010 тя е обвинена за невинна и е освободена.

2. Случаят на течния Матю

На 6.12.1983 година неидентифициран испанец бил намерен удушен в незастроен парцел във Флорида. За кратък период от време този случай бил наречен "Случаят на течния Матю" заради серията от бележки, които полицаите намерили на местопрестъплението. Била открита найлонова торбичка, в която имало бележка със странна поезия. От едната страна на бележката пишело: "Така, мотивът е ясен, както и жертвата. Имате всички отговори. Просто следвайте уликите". По-късно станало ясно, че необичайната поезия всъщност било загадка, която довела полицаите до следващата улика - друга бележка била открита залепена на задната страна на пътен знак. На нея пишело: "Да, Матю е мъртъв, но тялото му не се сгъсти. Тези мисли на се на Мютю, защото тялото му се разтопи. Защото Били хвърли Матю във врящо олио. За да обърка полицията, докато тя се труди по тази мистерия".

Въпреки всичко, съвсем скоро се появили съвсем простите обяснения на тази объркана мистерия. На Хелоуин четири местни църкви организирали игра, включваща мистерии и убийства, в която участниците трябвало да пишат такива криптирани бележки и да ги поставят в околността. Тъй като в нощта на Хелоуин валяло и те не могли да изиграят играта си, бележките останали по местата си в продължение на месец. По някаква случайност, на едно от местата, на които имало бележка, било открито тялото на мъжа. Той бил идентифициран като колумбийски моряк на име Франциско Патино Гутиерес, а убийството му било свързано с продажба на наркотици.

1. Множество ковчежета

По време на един 7-годишен период от време, в Брайтън, Англия се случили две несвързани убийства, при които жени били разчленени и намерени в малки ковчежета. След това се случили още две такива убийства в близост до района, в който били открити първите две жени.

През 1927 година ковчеже, съдържащо тялото на разчленената Мини Бониати било открито в Charing Cross Station в Лондон. Убиецът й - Джон Робинсън скоро бил обвинен и обесен.

Седем години по-късно две ковчежета с тела били открити в рамките на 1 месец. На 17.06.1934 година на една гара било намерено още едно тяло. Доста части от тялото на последната намерена жена липсвали, но един ден по-късно били намерени на друга гара. Жената била бременна в петия месец, но не била идентифицирана все още. До ден-днешен името на жертвата и на убиеца й остават неизвестни.

За да разкрие убийството, полицията започнала да претърсва жилищните райони. По време на претърсването те открили още едно ковчеже с труп на жена. Това била 42-годишна проститутка на име Вайълет Кайе, която липсвала от месец май. Когато Вайълет изчезнала, приятелят й Тони Манчини казал на всички, че тя е заминала за Париж. Ковчежето с тялото на Вайълет било открито в апартамента на Тони, а той бил арестуван и обвинен в убийството й. По време на процеса, защитата на Тони твърдяла, че Вайълет е убита от друг човек.

Когато Тони я открил, той се притеснил, че може да бъде обвинен в убийството й, затова решил да разчлени тялото й и да го напъха в ковчеже. Вярвате или не, съдът решава, че тази история е вярна и го оправдава. През 1976 година Тони си признава за убийството на Вайълет, но той не може да бъде съден за същото престъпление отново.