Мексиканският пример: Как чрез отваряне на училища може да бъде намалена престъпността

Данни от 2021 г. показват, че средно 94 души на ден биват убивани в Мексико, което затвърждава тенденцията към нарастване на случаите на насилствена смърт в цялата страна през последните шест години. Тази негативна статистика до голяма степен се дължи на нарковойните в Мексико, които всяка година взимат средно по 35 000 жертви.

В годините преди 2006 г., когато правителството натоварва армията да се изправи срещу картелите, в Мексико се наблюдава дългосрочно намаляване на броя на убийствата с около 90%. За да намерят обяснение за този значителен спад, Раул Джил и Перес Рикарт събират налични данни от националните преброявания за периода от 1950 до 2005 г.

Исторически спад на престъпността в Мексико

Констатациите, публикувани в Journal of Crime and Justice, показват, че Мексико преминава през два исторически процеса, с които обикновено се сблъскват всички държави след военен конфликт. В случая на Мексико това става в годините след гражданската война, провела се от 1910 до 1920 г., известна като Мексиканска революция, когато страната преживява дълъг период на вътрешни реформи и изграждане на по-мирно общество.

В периода между 1950 г. до 2005 г. в Мексико се наблюдават няколко положителни тенденции:

• Брутният вътрешен продукт на страната е утроен – от 3471 до 8887 щатски долара на глава от населението.
• Населението нараства от 25 на 106 милиона души.
• Неграмотността в страната е почти изкоренена чрез осигуряване на достъп до образование за всички.

Обикновено когато населението на една страна нараства, насилствената престъпност също се увеличава. Констатациите на Раул Джил и Перес Рикарт за Мексико обаче показват обратното. И, което е наистина интересно, въпреки нарастването на населението и допълнителните инвестиции в обществените услуги, няма значително увеличение на териториалното присъствие на полицейски сили за правоприлагане.

Разширяване на училищното образование

Защо броят на убийствата в Мексико намалява в периода от 1950 до 2005 г.? Анализ на набор от данни показва, че основната причина е увеличаването на годините обучение – от средно една година до осем години.

>>> Психологът Янг: Училищата през 21-ви век трябва да възпитават емоционално интелигентни и адаптивни деца

Дори хаотичната урбанизация, сравнително младото население (приблизително 70% от населението е под 29 години) и високата безработица в периоди на икономическа криза не оказват влияние на спада в нивата на убийствата. Разбира се, цифрите не са еднакви във всички мексикански щати. Например Мексико Сити регистрира по-малко от седем убийства на 100 000 жители от 60-те години на миналия век до 2005 г., докато Чихуахуа отчита почти 20 случая на насилствена смърт за същия период.

Разширяването на училищното обучение в Мексико е изключително постижение на следреволюционното правителство, което разпорежда на всички общини да осигурят достъп до образование. Повечето хора в страната в момента посещават училище поне десет години, което означава, че всички граждани получават основно образование.

За разлика от Мексико, в Европа и Азия спадът на случаите на насилствена смърт в следвоенните периоди се приписва на правната система и правоприлагането. В Латинска Америка нещата са съвсем различни – повечето страни са нестабилни и преминават през граждански войни, което означава, че установяване на върховенството на закона е почти невъзможно.

Мексико е пример за това как една държава може чрез установяване на практики и изграждане на институции да намали насилието. Според Секретариата на образованието в страната са отворени над 200 000 училища до края на 2000 г.

Известният социолог Майкъл Ман нарича това „инфраструктурна сила“ – влияние върху поведението на граждани и общности в различни региони и територии чрез социална политика. Това, което правителствата на Мексико не постигат с помощта на армията и полицията, бива направено от учителите.

>>> Как бруталната социална система на Нова Зеландия създава престъпници

Образование за мирно общество

Как училищното образование намалява насилието? Трудно е да се отговори на този въпрос, тъй като единствените данни са на национално ниво. Има обаче няколко предположения, които си струва да бъдат проучени и които биха могли да дадат яснота по въпроса:

• Теория на контрола – училищата, семействата и църквите са институции, които са способни да контролират поведението на младежите.
• Теория на социална дезорганизация – училищата осигуряват житейски пътища далеч от престъпленията, особено насилствените.
• Културна теория – в училищата се придобиват ценности и навици.

Според криминолога Мануел Айснер и социолога Норберт Елиас това са „цивилизационни ценности“, необходими за подготвянето на младите хора да бъдат част от функциониращо общество.

Има примери за това от други страни. В Англия например през XVIII век разширяването на достъпа до училищно образование е свързано с намаляването на въоръжените дуели. В Чили след гражданската война от 1859 г. в бунтовническите провинции са отворени начални училища, за да се научат учениците на подчинение и уважение към властта.

Основният принцип тук е, че мирното общество не се подчинява единствено на забрани и/или наказания. Насърчаването на обучението с ползите, които носи, като например висококвалифицирана работа и подобряване на доходите, може да отдалечи хората от екстремизма и насилствената или организираната престъпност. Това е работило и преди за Мексико и може би е време правителството да обмисли сериозно този подход.