Психологът Янг: Училищата през 21-ви век трябва да възпитават емоционално интелигентни и адаптивни деца

„Когато разговарям с учители по въпроса за психичното здраве на учениците, често ги питам: „Според вас каква е ролята на училището в 21-ви век: да създаде възрастни, които са способни да изпитват емпатия, но не са достатъчно информирани, или да създаде информирани възрастни, които не могат да изпитват емпатия?“, разказва професорът по психология Гейбриъл Янг, чиято работа е съсредоточена основно върху това да помага на хората да направят разлика между успех и щастие.

Според експерта формирането на общество с нетърпимост към насилието и агресията е възможно, ако се въведат програми и услуги за проследяване на психичното здраве, а в учебната програма бъдат предвидени часове, в които децата да се запознаят с възможните рискове и начините за справяне в трудни ситуации.

Психичното здраве и доброто академично представяне вървят ръка за ръка

Вече са създадени методи за идентифициране на ученици в риск, които са склонни към агресия, но това не е достатъчно. Нужно е не само да се обърне внимание на психичното им здраве. То трябва да се превърне в основен приоритет. Скорошно проучване разкрива, че избухването на пандемията от коронавирус е довело до ръст от 70% в броя на децата, потърсили психологическа помощ. Ръководствата на някои училища в САЩ вече са се убедили в неразривната връзка между доброто психично здраве и академичното представяне и предлагат професионални услуги на своите възпитаници. За жалост, Янг забелязва, че повечето директори не са на същото мнение. Според тях задачата на училището е да дава знания по конкретни предмети, а психичното здраве няма нищо общо с успеха. Той се измерва единствено с оценките и броя на децата, приети след това в колеж.

„Трябва да разберем, че мисията на училището днес е различна“

Янг е убеден, че човек може се научи да бъде състрадателен и в същото време да има богати познания в различни области. Той вижда проблем в начина, по който функционират учебните заведения днес. Образователната система, такава каквато я познаваме, не се е променяла от 19-ти век насам. Тогава обаче нейната основна цел е била да предава информация посредством скъпи, а понякога и труднодостъпни напечатани учебници и помагала. Малкото библиотеки в миналото са предлагали услуги срещу абонаментна такса, което автоматично е ограничавало достъпа до тях на голяма част от населението. Ето защо държавните училища биват натоварени с тежката задача да разпространяват важната информация.

Андрю Карнеги и безплатните библиотеки

Промени настъпват едва когато Андрю Карнеги поставя началото на един много мащабен проект на стойност 60 милиона долара, инвестирани в създаването на близо 1700 безплатни библиотеки в САЩ и още стотици по света. Достъп до тях е имал всеки човек, без значение половата и расовата му принадлежност. Проектът завършва едва преди век, през 1929 г., когато училищната система вече е факт. Информацията започва да се разпространява много по-бързо благодарение на дигиталните средства и свързването им след появата на интернет.

>>> Училищата би трябвало да учат децата на щастие, а не на съревнование

Изобилието от информация налага да бъдем адаптивни

Гейбриъл Янг смята обаче, че съвременното училище не е адаптирано за условията, в които живеем, и за големия обем информация, който ни залива ежедневно. Човек може да научи почти всичко само с един клик. Днес не липсата, а изобилието от информация е предизвикателство за хората. Психологът смята, че имаме нужда не толкова от ученици, които имат богати академични знания, а от такива, които могат да се справят с живота, проблемите и препятствията по пътя си. Които са адаптивни и могат да оцеляват в трудни ситуации. Училищата трябва да формират личности, способни да изпитват емпатия и водени от вътрешно убеждение, че светът се нуждае от мир и демокрация.

Янг допълва: „Въпросът е как да развием у децата умения за справяне и адаптация, без да нарушаваме учебния процес. Или обратното, как да напаснем обучението им, така че да не пострада емоционалното им развитие и съзряване. Проявите на насилие ще намалеят, когато освен за часовете по математика например, започне да се отделя време за личностно развитие, както и за игра. С други думи, когато децата се научат как да се справят с живота си и всички предизвикателства, които той им поднася.“