Как бруталната социална система на Нова Зеландия създава престъпници

Ранги Уиклиф е едно от многото деца маори (коренният народ на Нова Зеландия), многократно малтретирани в социалните институции, включително известната психиатрична болница „Lake Alice“.

Тялото на Ранги Уиклиф представлява своеобразна карта и история на социалните и затворническите институции на Нова Зеландия, където 60-годишният мъж прекарва около 45 години от живота си. Налични са белези с дължината на вътрешната му лява предмишница вследствие от нарязване с бръснач, когато Уиклиф е една на 16 години. Случката се разиграва в Блок „Д“ в затвора „Параморемо“ – най-суровото крило в затвора с максимална сигурност.

„Има около девет или десет разреза. Липсваха ми сухожилия. В крайна сметка получих 177 шева. Бях припаднал. Когато ме върнаха в килията, ми наредиха да почистя с кофа и парцал.“, спомня си Уиклиф.

Татуировки – спомен за нелек живот

60-годишният мъж наскоро дава показания за прословутата психиатрична болница „Lake Alice“ в кралската комисия за злоупотреба с грижите. В заключение председателят Корал Шоу се задавя от емоция, докато му благодари. Данните показват, че между 1972 и 1978 г. се смята, че около 300 деца са преминали през лечебното заведение.

Белезите на Уиклиф са скрити с татуировка, която покрива цялата предмишница и по-голямата част от ръката му – спомен от времето, прекарано в Блок „Д“. Но това не е единствената трайна рисунка върху тялото му. На дясна му ръка и има още една татуировка, която символизира престоя в „Mt Eden“ – затвор от викторианската епоха – където Уиклиф влиза едва 14-годишен, след като бяга от дом за социални грижи с открадната кола.

На един от пръстите му е татуирано „Kohitere” (дом за социални грижи за момчета), а на друг е изписано с мастило „Waikeria“ (център за задържане на младежи). На врата на Уиклиф пък са изрисувани наблюдателни кули и примка – паметник на 11-те момчета, които се самоубиват, докато е в Блок „Д“.

Но най-запомнящата се негова татуировка, намираща се отстрани на пищяла му, гласи: „Майната й на справедливостта“.

Уиклиф решава да си я направи в началото на 20-те си години, когато вече е осъзнал, че думата правосъдие е изпълнена с лицемерие. До този момент е наказван многократно за престъпленията си, предимно кражби с взлом, но никой не обръща внимание на злодеянията, извършени срещу него, когато е невръстно дете, включително изнасилване.

„Бях на 20 години. Опитах се да им разкажа историята си за злоупотребата, но те не се интересуваха. Служители, съдии, адвокати, на никого не ми пукаше“, споделя Уиклиф.

„Те създадоха чудовища като мен“

Когато е едва на четири години, баба му открива, че е физически малтретиран от далечен роднина на семейството. Тогава решава да се грижи за него, но тъй като не успява да се справи, прибягва до помощта на социалните институции. Вместо помощ, през следващите десет години Уиклиф е жертва на сексуален, физически и психологически тормоз. Многократните му бягства водят единствено до преместването му в по-лоши институции.

Криминалното досие на Ранги Уиклиф започва на шестгодишна възраст, когато нахлува в къща и открадва ябълка и малко пари.

„Скачах през прозорци, за да оцелея и да избягам от злоупотребата.“, спомня си Уиклиф.

На 10-годишна възраст той е приет в Отделението за юноши в психиатрична болница „Lake Alice“. От всички институции, през които е минал, Уиклиф смята, че именно тази е най-ужасяващата и вредна в дългосрочен план.

Той описва как там претърпява наказания чрез токови удари и многократно е изнасилван от криминални пациенти и служители на болницата. Веднъж дори е подложен на електрошок, защото отказал да яде зеленчуци. Уиклиф споделя, че е бил свидетел как на друго момче е приложен токов удар в областта на слабините.

Подобно на домовете за социални грижи, по-голямата част от децата в „Lake Alice“ са момчета маори. Големият брой на маори в социалната система има паралели с „откраднатите поколения“ в Австралия (отнася се за децата на аборигените и жителите на остров Торес, които са били отнети от семействата им между 1910 и 1970 г.) и жилищните училища за индианци в Северна Америка.

Лицата, които вижда в домовете за социални грижи и в „Lake Alice“, са същите, които среща в затворите за възрастни. В сравнение с това, през което преминават в системата за социални грижи, затворът се оказва по-лек.

Затворите в Нова Зеландия сега са пълни с няколко поколения мъже, преминали през системата, предназначена да ги спаси, но ги е научила на насилие.

„Те създадоха чудовища като мен. Сега сме на трето или четвърто поколение. Те са изключително жестоки и това не е изненада. Това оправдава изграждането на повече затвори, въоръжаването на полицията и разстрела на маори като основни нарушители на реда.“, коментира Уиклиф.

По думите му системата на наказателното правосъдие, включително съдии и психиатри, вижда само възрастния престъпник, но не и увреденото, травмирано дете, дело на други държавни институции.

“Имаше съдебни психолози и психиатри, които казваха всякакви неща за мен, но никой от тях не знаеше за миналото ми или че съм бил в „Lake Alice“.“, споделя Уиклиф. „Всеки психологически доклад, написан за мен, посочва лошото ми поведение. Но там не пише нищо за това какво са ми причинили държавата и моето семейство.“

Обезщетение за нанесените вреди

Не само репортажи от официални източници, но и стигмата на „Lake Alice“ е надвиснала над живота на оцелелите. Тя намалява възможностите за започване на работа, въпреки че повечето деца в отделението за юноши нямат диагностицирано психично заболяване.

Гражданските дела в края на 90-те години на миналия век и началото на XXI век водят до изплащането на обща стойност от около 13 милиона долара, което възлиза на около 100 000 долара за всяка жертва. Въпреки това на първата група ищци са приспаднати юридически такси, което намалява обезщетението на 50 000 долара.

Ранги Уиклиф успява да остане на свобода през последните пет години, един от най-дългите му периоди – успех, който дължи на подкрепата на майката на първото му дете, с която в момента живеят заедно.