Ирландският Алкатрас: остров Спайк в Корк

След акостирането на дългия пристан ще видите извит и стръмен път, който води към форта с форма на звезда. Гладките склонове, които се издигат към страховитите укрепления и входната порта образуват полегат склон – изключителен подвиг на военното инженерство. Огромните насипи, които обграждат 24-акровата крепост, са построени през 1850 г. от самите затворници.

Осъдените ирландци, които очакват транспортиране – предимно от Австралия – са завързани заедно с топка и верига и работят по земята с кирки и лопати. Почвата и камъните, които събират в дървените двуколки са извънредно тежки – нужни са 18 мъже, за да бъдат изтеглени. Звучи повече като приказка за американското робство, отколкото като колониална Ирландия.

Животът отвътре обаче е значително суров за тези, които имат лошо поведение или са обозначени като опасни престъпници. Последните често са политически затворници, убийци, изнасилвачи и крадци, които са прибегнали до насилие. Тези затворници са държани в изолация в рамките на целенасочено наказание. Те са тежко оковани, често до стената на килиите си; спят на студени, влажни каменни настилки и са облечени в черни дрехи от главата до петите, като носят качулка, с малък отвор на нивото на очите.

Това е ярка комбинация между наказателната история на съперника на Алкатрас (за който се твърди, че е бил 10 пъти по-голям) и политическата хроника, която съответства на остров Робен, (има доказателства, че войската на Кромуел е държала кралски особи като затворници на остров Спайк още в началото на 1650 г.) която от 2016 г. има статута на туристическа атракция.

Миналата година например на Световните туристически награди (World Travel Awards) остров Спайк беше наречен "водеща туристическа атракция в Европа", което е забележително при конкурентите, които имаше: Акропол, Саграда Фамилия и Бъкингамския дворец. Всъщност, не е трудно да се разбере защо. На острова има много неща, които привличат интереса: от 6-инчовите оръдия, скрити в края на дълбоките крепостни тунели до внушителния централен параден плац, артилерията "оръжеен парк", поразителният крепостен вал с изглед на юг към устието на пристанището, съвременните килии, които отекват и дрънчат като ситком комедията "Porridge"от 70-те .

И не на последно място удивителната, тъмна история.

"В средата на XIX век Спайк е бил не просто най-големият затвор в света с 2300 затворници, но и място на много сурови наказания – тежък труд, строга дисциплина и религиозно обучение", коментира  Джон Флин, главен туроператор за острова. „Това е причината толкова бързо да се прочуем като „Ирландския ад“ или "Адът на Земята".

Затворниците, които не са държани в изолация, са били натъпкани по 12 в килия; пренаселеността, недохранването и лошата хигиена означават, че смъртните болести и ментални девиации не са били рядкост. "Затворниците са като менажерия диви животни, които ръмжат едно срещу друго, бият се, предизвикват и игнорират пазачите", пише затворническия капелан Чарлс Бърнард Гибсън през 1863 г. Има доказателства, че на острова са починали поне 1200 мъже. 

Детският затвор прибира 100 млади престъпници на възраст между 12 и 16 години. Много момчета и млади мъже са изпратени на остров Спайк като пряко следствие от Големия глад в периода 1845-49 г., често за дребни престъпления като скитничество и кражба на хляб или пилета. Националистите, фенианците, бунтовниците и революционерите също са били част от затворническата популация; през 1921 г. по време на Войната за независимост повече от 600 републиканци са затворени на острова, като някои от тях успяват да избягат.

Тази ярка история е разказана чрез изложби, видеа и музейни прожекции; пешеходните пътеки в зоната също водят към крепостта и острова, като предлагат великолепни гледки към (двете образуващи едно от) най-големите естествено създадени пристанища в света.

Островът пази историите на разнообразни персонажи: Джеймс Грей, остроумният "Джак в кутията", който се е криел в контейнер на панти, за да краде от други пратки на борда на кораби и влакове; серийният затворнически беглец Уилям Джонсън; безразсъдният британски изследовател, археолог и полковник – Пърси Фосет.

Преди всичко, остров Спайк е пленителният микрокосмос на ирландската история за последните 1500 години. Това лято са добавени нови инициативи, които включват планове за по-голям втори ферибот, вечерни обиколки на пристанището, групови нощувки, създаване на допълнителни пешеходни алеи; остров Спайк е туристическа дестинация с огромен потенциал.

"Опитваме се да дадем на посетителите най-богатият опит, който можем, но ние все още се развиваме и има неща, които не знаем за острова. Ще трябва да ви помолим да имате малко търпение. Спайк е спящ гигант."

Е, ирландският Алкатрас сега изглежда съвсем буден.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: theguardian.com, tripadvisor.co.uk