Защо насилствената престъпност в САЩ нарасна по време на пандемията от COVID-19

Като цяло престъпността в САЩ намалява. И все пак процентът на някои насилствени престъпления, а именно насилие от интимен партньор, тежко нападение и убийство, се е увеличил през последните няколко години. През 2021 г. Съединените щати регистрират най-високото увеличение на нивото на убийства от 1995 г.

Точното определяне на конкретната причина за нарастването на случаите на насилствени престъпления, а именно убийствата, остава предимно неуловимо за изследователите и практиците в наказателното правосъдие. Това е така, защото разследването и разбирането се увеличават и намаляват в зависимост от тенденцията, както и защото моделите на насилствена престъпност могат да бъдат повлияни от много променливи – включително, но и не само, финансова печалба, съперничество на банди, ревност, гняв, омраза, тъга, политическо съперничество, отмъщение, екстремистки идеологии, консумация на наркотици и/или алкохол, тежко психично заболяване, религиозен екстремизъм и лично удовлетворение.

Покачващи се нива на насилствени престъпления

Съветът по наказателно правосъдие, безпартиен мозъчен тръст във Вашингтон, наскоро докладва следното: „С изключение на грабежите, които започнаха да се увеличават в края на март 2020 г. след тригодишна тенденция на спад, имаше малка промяна в нивата на насилствената престъпност в началото на пандемията. Но процентът на убийства, тежки и въоръжени нападения започна да се увеличава значително в края на май. От май до юни 2020 г. случаите на убийства в 20 големи града в САЩ, сред които Чикаго, Филаделфия и Милуоки, са се увеличили с 37%.

Много новинарски издания съобщават, че нарастването на насилствените престъпления през последните няколко години може, поне отчасти, да се дължи на възприеманата липса на доверие на обществеността в полицаите. Но тази теория е до голяма степен опровергана от изследователите Розенфийлд и Уолман в широко проучване.

Трябва също да се отбележи, че макар и все още ниско, доверието на афроамериканците в полицията се е увеличило от 2019 г. насам, според проучване на социологическата агенция „Галъп“ от юли 2021 г. Причината обаче е неясна. Доверието на афроамериканците в полицията като институция исторически е по-ниско от това на останалото население, което не е изненадващо. Въпреки това, докато афроамериканците са по-малко склонни да се доверяват на служителите на реда, нито една от другите етнически групи не отчита особено силно доверие в системата на наказателното правосъдие.

По този начин, като цяло, няма солидни научни доказателства, че ниското доверие в полицията е довело до увеличаване на нивата на насилствени престъпления в САЩ, въпреки че някои необосновани твърдения продължават да се разпространяват в медиите. Въпреки това много проучвания, основани на доказателства, установяват причинно-следствена връзка между пандемията от COVID-19 и ръстът на случаите на насилствени престъпления.

Влиянието на COVID-19 върху насилствените престъпления

През март 2021 г. д-р Майкъл Питаро, доцент по наказателно правосъдие в Американския военен университет, публикува статия, посветена на увеличаването на случаите на насилие от страна на интимен партньор в световен мащаб, особено по време на първоначалното блокиране в повечето държави. От началото на пандемията данни и доклади постоянно показват, че случаите на насилие от интимен партньор, тежки нападения и убийства са се увеличили.

Наблюдаваната тенденция е наречена „пандемия в сянка“, тъй като много от жертвите буквално са затворени в домовете си със своите насилници, без да имат физически достъп до външния свят. Ограниченото движение по време на локдаун затруднява приятелите, членовете на семейството, колегите, учителите, професорите и медицинските специалисти да забележат издайническите признаци на насилие.

Социологическите компании отбелязват, че спадът в престъпността, особено при леките престъпления, вероятно е в отговор на масовите блокирания и заповедите за социална изолация, издадени от правителствата на щатите в САЩ, тъй като приблизително 50% от тези деяния се извършват от млади хора, които са склонни да участват в групови престъпления, а не да действат самостоятелно. Следователно общото намаляване на престъпността вероятно е пряк резултат от противоепидемичните мерки.

Когато става въпрос за възрастни нарушители, фактори като загуба на работа, болест, смърт, изолация, финансова несигурност, страх, разпространение на опасни конспиративни теории, екстремистки идеологии и бъдеща икономическа или политическа нестабилност и сигурност, произтичащи от пандемията, изправят някои на ръба. Част от безработните хора вероятно извършват престъпления от отчаяние. Много други обаче имат психически проблеми. Американската психологическа асоциация съобщава, че е отчетена ескалация на случаите на депресия и тревожност – четири пъти повече от регистрираните през 2019 г.

Проучване от юни 2020 г. стига до заключението, че процентът на убийства може да се повиши по редица причини. Процентът на убийствата се колебае, като по-високи нива се отчитат през топлите месеци и в периодите, когато мерките за социално дистанциране са облекчени. Освен това обществените ресурси – включително, но и не само, полицията и болниците – са значително напрегнати, като и двете играят решаваща роля в отговора на насилствени престъпления.

Теория за рутинните дейности

Облекчените ограничения за социално дистанциране, които потенциално могат да доведат до повече насилствени престъпления, са неприятен резултат. Криминологията може да се обясни това увеличение чрез прилагане на така наречената теория за рутинните дейности.

Теорията за рутинните дейности първоначално е въведена от изследователите Лорънс Коен и Маркъс Фелсън. Тя гласи, че вероятността от криминална виктимизация (обективен процес на превръщане на отделен човек, група хора или общество в реални или потенциални жертви на престъпление) зависи от три съществени реквизита: мотивиран нарушител, подходяща жертва и отсъствие на способни защитници. Поради това някои лица, особено тези, които живеят в райони с високи нива на престъпност, са изложени на по-висок риск от виктимизация, особено когато липсват защитници (т.е. полиция).