Защо жадуваме за справедливост

Преди години Джохар Царнаев беше осъден на смърт за ролята му в атентата по време на Бостънския маратон през 2013 г.  Присъдата раздели американците и доведе до масови протести, защитаващи и отричащи смъртното наказание. 

Хората жадуват за справедливост. Всички ние имаме нужда от нея. Като най-социално кооперативните същества на планетата, ние излагаме себе си пред опасност от експлоатация всеки път, когато се доверяваме на другите, но въпреки това сме с нагласа и очаквания за честна игра. Поглеждайки към случая в Бостън разбираме, че невинаги можем да се споразумеем за това какво е правосъдие, но идеята е дълбоко заложена в съзнанието ни.

Детско правосъдие/справедливост

Всъщност човешките същества започват да правят морални оценки още от най-ранна детска възраст.

Проучване, публикувано през 2011 г. в "Developmental Science", открива, че бебетата още на 3-месечна възраст предпочитат тези хора, които помагат на останалите. На тази крехка възраст за тях погледът, отправен към даден човек или предмет, подсказва желанието им да контактуват с него. Това предполага, че бебетата са привлечени от тези, които биват кооперативни и просоциални.

Допълнителни изследвания, много от които проведени в университета в Йейл и Центъра за познавателна способност на кърмачетата, показват, че бебетата са изненадващо опитни в даването на морални оценки. Изследователи от Йейл показват на 5 и 8-месечни бебета марионетка/плюшена играчка, която помага (социална/добра) и такава, която пречи на друга плюшена играчка (непослушна/антисоциална).

По време на игра с топка на бебетата отново са показани плюшените герои. В определен етап от играта едната играчка изпуска топката. Трета има за задача да я връща на нейния собственик. 

Илюстративни игри

Резултатът е изключително любопитен и показателен: 5-месечните бебета предпочитат плюшената играчка, която помага (третата), връщайки топката на нейния собственик, без значение коя от двете марионетки е собственикът (социалната или антисоциалната). Те просто харесват да виждат хубави взаимоотношения. Останалата част от бебетата, тези на възраст 8 месеца, предпочитат топката да бъде върната единствено на добрата кукла. Още повече, по-големите бебета предпочитат да виждат добрата плюшена играчка наградена, а лошата – наказана.

Правосъдието/справедливостта в мозъка

Къде стои справедливостта в нашия мозък? 

Проучванията откриват редица дялове в мозъка, които реагират на несправедливости - инсулата, предният сингулатен кортекс и темпоропариеталната връзка, както и още един набор от области, включително префронталния кортекс, който осъществява процеса на преценка.

В проучване, публикувано в "Science" през 2004 г., изследователи сканират мозъците на доброволци с позитрон-емисионна томография (PET), докато те вземат решение дали и колко да накажат отсрещния човек. Изследването използва проста икономическа игра, за да се създаде сценарий на наказание:

На двама играчи  A и B са дадени по 10$. Играч А може да даде своите 10$ на играч B. Ако А го направи, сумата ще бъде увеличена четири пъти и B ще получи 40$. След това B има право да избере дали да раздели 50$ между себе си и A, или да бъде алчен, и да запази всичките пари за себе си.

Но тук има уловка за играч B: ако той задържи всички пари, играч A получава възможност да го накаже. В някои случаи изследователите провеждат експеримента така, че A да трябва да плати цена, за да накаже B; в други - наказанието е безплатно или наказанието в единия случай е символично, а в другия - коства на B истински разходи.

При всички варианти изследователите наблюдават област дълбоко в мозъка - предна гръбна стриатума - която се активира. Това място и особено частта, наречена кауда еквина (конска опашка), отговаря за взимането на решения, от които очакваме ползи. Интригуващото е, че колкото повече активност е наблюдавана в областта на конската опашка, толкова по-вероятно е участниците да накажат сурово отсрещния.

"Високата дейност на конската опашка изглежда отговорна за осигуряването на висока готовност за наказание, което предполага, че това отразява очакваното удовлетворение от наказанието" - пишат изследователите.

Емоционалното наказание поставя важни акценти върху цялото правосъдие: то е неразделно свързано с нашите емоции. Представете си, че ви е разказано за убийството на алпинист, извършено от друг алпинист, който е срязал екипировката на приятеля си. В един от сценариите жертвата е умряла от раните си. В друг - всяка кост в тялото му е била счупена и неговите "писъци са били приглушени от гъстата кръв, която се е стичала от устата му."

Както можете да се досетите, когато участниците от изследването, публикувано в "Nature Neuroscience" през 2014 г, чуват второто описание, те изпитват много по-голямо желание да накажат убиеца, отколкото, когато чуят по-малко описателния вариант.

Функционалният магнитен резонанс на мозъка на участниците по времето на разказа, ни дава представа защо гореизложеното е така: графичните описания на вредите стимулират амигдалата - част от мозъка с размерите на бадем, която реагира в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми и се свързва със страха. Графичните детайли на разказа задействат връзката между амигдалата и страничното префронталния кортекс (частта, отговорна за вземане на решения). Не е изненадващо, че когато на участниците им бъде разказано, че смъртта на катерачът е злополука, те са в много по-малка степен склонни да желаят наказание за неговия партньор по катерене, дори ако чуят графично описание на нараняванията. В този случай междинният префронтален и дорзомедиален дял от мозъка влиза в действие, потискайки амигдалата и сигналите за изпитван страх, които тя изпраща. С други думи, мозъкът ни има вградена спирачка на нашата жажда за наказание.

Противоречиво правосъдие

Когато чувството ни за възмездие и снизходителност се намесят, правосъдието се обърква. Трябва ли Джохар Царнаев да бъде изпратен в газовата камера или да прекара живота си в изолация? Дори и жертвите му не са единодушни.

Родителите на 8–годишното дете, което беше убито при бомбардировките, смятат, че смъртното наказание трябва да бъде премахнато като вариант. Други жертви, които са загубили своите крайници, заедно с бащата на 29-годишната жена, която почина през бомбардировките, заявяват пред репортери, че са доволни от присъдата. 

Решението ни относно гореизложения казус всъщност може да се дължи на вътрешно усещане. Психолозите са намерили достатъчно доказателства, че хората правят морални оценки първо по интуиция, а след това рационално. И по този начин те невинаги оценяват доказателствата еднакво. 

Известно проучване от 1979 г. за отношението към смъртното наказание, например, установява, че хората приемат информация, която подкрепя тяхната предварителна (вътрешна) присъда за смъртно наказание, без да я поставят под въпрос. Но когато им бъде представено доказателство, което е в противоречие на тяхната позиция, за разлика от първия случай, те го опровергават. С други думи, хората избират информацията, която оценяват.

"Процесът на мислене е по-скоро адвокат, защитаващ клиент, отколкото съдия или учен, търсещ истината", пише социалният психолог и професор в университета в Ню Йорк Джонатан Хайдн в свой доклад от 2001 г.

"Хората обикновено не успяват да забележат, че мотивите им са размътени от пристрастия и емоции", обяснява психологът Питър Дито от Университета на Калифорния, Ървайн, който изучава това, което сам нарича "горещо познание."

"Мислим си, че сме Джо Фрайдей (известен детектив), мислейки за нещата безпристрастно, но има неопровержими доказателства, че не това е начинът, по който работят познавателните ни способности.  Въпросите на морала са узрели за този вид емоционално задвижван процес, понеже хората са дълбоко мотивирани от това какво е правилно и какво не е", обяснява проф. Дито.

"Това че мозъкът ни се опитва да се придържа към своите убеждения, дори в лицето на противоречиви доказателства, може да не е нещо толкова лошо. Нашето виждане за света изисква някаква последователност и ние трябва да използваме миналото и да се информираме за бъдещето", посочва още Дито. Ние също така трябва да отделяме специално внимание на необичайната или нежелана информация, която може да представлява заплаха.

За съжаление, в резултат това често означава, че ние контролираме информацията, която не се вписва в нашия мироглед, а позволяваме помощната информация да се промъква, без да бъде проверена. Прибавете към емоционалната каша, наречена "заблуда за мирова справедливост " и познавателно пристрастие, което ни казва, че справедливостта ни е присъщата по природа и е под наше влияние, и концепцията за истинска справедливост става доста мътна.

В заключение, въпреки че никой не може да определи какво точно е тя, вярата в справедливостта е част от нашия мозък и най-вероятно необходима част от нашата същност.