"Ако срещнете дъщеря ми, не й казвайте, че е красива"

Това е историята на една майка, която ще ви разкаже за желанието на малката й дъщеря да премахне всички стереотипи в живота си.

"Докато бях студентка преди няколко години, участвах в един проект, изучаващ половете. Прочетох нещо, което никога не забравих. Отнасяше се за децата и половете.

На група деца на по 4-5 години от Австралия им биват представени снимки на жени, които не се вписват в типичните стереотипи за женственост. Някои от тях се занимават с бодибилдинг, други с вдигане на тежести, а трети имат къси коси. Имало и такива, които носят дрехи, считани за мъжки. Някои от децата отказват да повярват, че това са жени. Дори след като им е обяснено, че това действително са жени, изглеждащи по-различно, децата отказват да повярват и продължават да настояват, че това са мъже.

Те вече се решили, че това да бъдеш жена се определя от някои фактори. Символите за женственост, които те разпознавали, били доста малко, но пък отговаряли точно на социалните норми за красота. Фактът, че децата категорично отказват да преосмислят това, ми говори много силно за това, което се случва на нашите деца и за това колко ограничени са техните представи още от съвсем малки. Това ме озадачи.

Когато родих дъщеря си, започнах да наблюдавам много неща, свързани с нея, които ме караха да се чувствам некомфортно. Изглежда обаче, тези неща се случваха на всички останали, а никой не ги забелязваше.

Изобилието от розови дрехи, които получихме като подаръци. Изблиците от сорта на "О, Господи, красива е", "колко малка дама", "толкова е красива", "момчетата ще се редят на опашка за нея". Динозавърът Дороти е считана за "абсолютно красива", принцесите от училищната пиеса биват наричани "красиви", родители продават играчките и дрешките на децата си, защото са "неподходящ" цвят за пола на детето.

Озадачих се още повече, защото не забелязвах някъде навън да има малко момиченце, което да не е наричано "красиво" или да не носи розови диадеми, червилото на мама, блестящи обувки, розови бални рокли и така нататък. И всички тези момичета биват наричани "красиви" непрекъснато. Постоянно чувах (и все още чувам) общоприетото мнение, че родителите непрекъснато трябва да повтарят на дъщерите си колко са красиви.

Внимателно подбирах думите, които казвам на дъщеря си и думите, които казвах за нея. Обръщах внимание на това, което другите й казват и започнах да се притеснявам за съобщенията, които тя получава - не това, което хората си мислят, че и казват, или това, което искат тя да разбере, а съобщенията, които тя реално възприема.

Скоро разбрах, че красотата или ако трябва да сме точни - това, че някой ни мисли за красиви, се поставя на пиедестал от възрастните в живота на децата.

Една вечер, когато дъщеря ми беше едва на 2 годинки, я чух да плаче в леглото. "Какво има, мила?" - запитах аз. "Не съм красива" - отвърна тя. Оказа се, че тя е повярвала, че когато носи рокля, е красива. Тъй като беше нощ и тя носеше пижама, смяташе, че не е красива.

Устоях на изкушението да я убедя, че това не е вярно и че тя действително е красива. Знаех, че вместо това, трябваше да премахна силата на тази дума с реакцията си.

Започнах да й обяснявам какво означава "красив", как цветята, пеперудите, птиците, залеза, океана или зората могат да бъдат наречени "красиви", но тази дума не може да определи човек. И аз наистина мисля, че така трябва да бъде. След това я уверих, че в нашия дом тази дума никога няма да бъде използвана, за да определим с нея някой друг.

Това беше моментът, в който започнах да обръщам още по-голямо внимание на дъщеря си. Изминаха много трудни дни за нас, но в крайна сметка успях да си върна "детоксикираното" момиче. Тя отново стана същото свободомислещо, перфектно, но и несъвършено малко дете. Започна да носи пижами по цял ден и да се чувства отлично в тях. Но това беше много отдавна. Днес съм още по-способна да предпазя дъщеря си от становищата за "красотата".

Един ден тя ще навлезе в истинския свят, но ще има имунитет за това. Ще умее да вижда нещата отстрани, а не да бъде потопена в тях и да й се налага да премине през ужасните чувства, за да разбере кое е достатъчно добро и кое не. Тя ще умее да вижда нещата такива, каквито са.

В момента виждам всичките й способности. Тя е щастливо 5-годишно момиче. Прекарва дните си в каране на велосипед, носи ботуши, играе си с камиони, рови в калта, събира листа и камъни, катери се по дърветата, гушка куклите си, чертае с тебешири по верандата.

А и освен това, в момента тя е с обръсната глава.

Дъщеря ми не обръсна главата си, за да каже "НЕ" на половете. Тя не го направи, за да изглежда "лоша", различна, уникална или модерна. Тя не го направи, за да създаде нова дефиниция за красотата. Тя не го направи, защото аз съм поискала това от нея в стремежа си да я огранича от приетите норми. Тя дори не знае, че това "не е прието от обществото" или че някои хора смятат, че малките момиченца са "грозни", когато са с обръснати глави. Разликата между хората не я вълнува. Тя знае, че всички сме различни и че това е просто факт. Неоспорим.

Най-прекрасното нещо относно бръсненето на дъщеря ми беше, че това бе лично неин избор. Всичко зависеше от нея и дори не го възприе като нещо, което изисква дълбоко и сериозно обмисляне. Така, както сама избира дали днес ще носи жълт пуловер или не.

За съжаление, реакциите за косата й ми отново ми напомнят за света, в който е принудена да живее. Първият път, когато тя пожела да бъде с обръсната глава ми каза, че иска да прилича на баща си. Когато хората я видеха, първият им въпрос беше дали аз съм я накарала да го направи. Други питаха дискретно нея дали "мама я е принудила". Много други майки бяха объркани, а някои дори и ужасени. Непрекъснато ми повтаряха, че дъщерите им никога не биха поискали подобно нещо.

А аз се чудех - "Защо да не поискат?"

В момента подобни коментари не ме притесняват изобщо. Притеснява ме факта, че за околните едно малко момиче с обърната глава е нещо уникално рядко. Най-странното в цялата ситуация не е, че аз съм й "позволила" да обръсне косата си, а че тя имаше куража да го поиска.

Ако срещнете дъщеря ми, може да разговаряте с нея, бъдете мили с нея, забавлявайте се заедно, провокирайте я. Но моля ви, въздържайте се да й казвате, че е "красива". Тя не желае вашата преценка."