Шумът от бурни води прогонва популации на прилепи и птици

За нас, хората, разходката в гората е чудесно средство да избягаме от шумния и мръсен град. Дали е така обаче и за животните? Ново експериментално проучване, публикувано в списание „Nature Communications“, сочи, че птиците и прилепите често избягват хабитати, озвучени от тътена на буйно течащи води. Подобни звуци помагат на човека да се отпусне или медитира, но при някои животни те водят до промяна в начина на комуникация и дори до смяна на местообитанието.

Д-р Дилън Гомес от държавния университет „Boise“, който е и водещ автор на изследването, разкрива: „Шумните места в природата често биват пренебрегвани в екологичен аспект. Целта на екипа ни беше да проверим хипотезата, че силните звуци могат да преразпределят животинските популации* по региони и да променят поведението им, като пускаме запис на силен шум от бушуващи води.“

Начинанието е свързано с транспортирането на тонове техника и оборудване до труднодостъпни места и монтажа на множество озвучителни колони със соларни панели насред хабитати в планината Pioneer в Айдахо. В продължение на две лета учените проследяват как се отразява експериментът им върху живота на птиците и прилепите.

Маскиране на природните звуци

Тонколоните са монтирани по протежението на крайречни зони, а звукът, който се разнася от тях е като този от буйно течащи води. Записите са автентични и се различават само по своята честота, за да се установи как различната сила въздейства на животните в съответните региони.

Д-р Джеси Барбър допълва: „Основната хипотеза, по която работим, е, че животните бягат от силните шумове заради така нареченото маскиране. Маскирането е явление, което настъпва, когато честотата на шума (наричана „височина“) се припокрива с биологичен сигнал от природата. Напълно умишлено звуците са с различна честота. Така можем да разберем ролята на маскирането на важни природни звуци, като например птичите песни, за преразпределението на популациите.“ Учените откриват, че припокриването на фоновия шум със звуците от колоните намалява броя на птиците. Когато обаче записаните звуци с различна честота се доближат по сила до тези в близост до магистрала например, въздействието върху местообитанието на животните е много по-голямо, тъй като те губят способността си да чуват приближаващи хищници или плячка.

Връзката между силните шумове и ефективното търсене на храна

Първият етап от проучването е свързан с миграцията на животни от места, които обикновено са благоприятни за тях, вследствие на силните шумове.

По време на втория експертите фокусират вниманието си върху животните, които от раждането си обитават шумни региони и не се местят. Те изработват стотици пеперуди от глина, които поставят на различни места като примамки за птиците. След това анализират оставените отпечатъци и стигат до заключението, че колкото по-шумно е наоколо, толкова по-неефективни са животните при търсене на храна (в случая пеперуди). С други думи, също както човек изпитва затруднения да слуша своя събеседник, докато телевизорът е включен, макар и без звук, птиците не успяват да се съсредоточат в търсенето на храна. И при едните, и при другите вниманието е разпокъсано.

Промяна в поведението на прилепите при твърде силни шумове

Третата фаза от експеримента касае прилепите, които населяват шумни региони. Изследователите изобретяват роботизирана нощна пеперуда, която да примамва бозайника чрез звука на крилете си, наподобяващ този на истинското насекомо.

Същевременно от озвучителна тонколона се пускат смесени аудио записи на щурци, дървесни скакалци и звуци от ходещи насекоми.

В продължение на почти 150 нощи екипът събира данни, които са повече от красноречиви: колкото по-шумен е светът около прилепите, толкова по-често те преминават от слушане към ехолокация. Според д-р Гомес „поведенческата промяна се дължи на заглушаването на звуците на плячката от аудио записа на бушуващите води. Вероятно те избират ехолокацията като единствения възможен начин да живеят по обичайния си начин, без да сменят местообитанието си.

Ако бъдат проследени реакциите на животните на различни източници на шум по пътя на тяхната еволюция, ще може да се предвиди и начинът, по който биха реагирали на шумове, създавани от нас, хората. Според д-р Клинтън Франсис от Калифорнийския политехнически държавен университет „е много важно да се приложат методи за намаляване на шумовете, свързани с човешката дейност, за да се запазят хабитатите на животните. Той смята, че човекът е оставил много по-сериозен негативен отпечатък върху техния живот, отколкото силните природни звуци.

Проучването е финансирано от Американската национална научна фондация и е проведено на терен собственост на „Lava Lake Ranch“. 

*Gomes D. G. E., Francis C. D. & Barber J. R. (2021). "Phantom rivers filter birds and bats by acoustic niche". Nature Communications. Boise State University