Какви звуци издават прилепите

Чрез продуцирането на звуци и слушане на полученото ехо, прилепите добиват богата представа за заобикалящата ги среда, при това в абсолютна тъмнина. Този процес, наречен ехолокация, им позволява да се ориентират без каквито и да било сетивни данни. Но как всъщност звучат прилепите?

Как звучат прилепите?

По време на ехолокацията повечето прилепи използват гласните си струни и ларинкс, за да произвеждат звуци – по сходен начин хората говорят. Звученето на различните видове прилепи не е еднотипно, но като цяло звуците им могат да бъдат описани с една дума: "кликвания". Обаче когато звуците са забавени, същите са по-близки до чуруликането на птиците и тенденциозно се характеризират с ясно различими тонове.

Някои прилепи изобщо не използват гласните си струни, за да издават звучи, а вместо това си служат с езика и ноздрите си. Други пък създават "кликания" с помощта на крилата си. Интересно е, че точният процес, чрез който прилепите кликат с крила е все още неясен – дали звукът е резултат от събирането на крилата при движението, щракане на костите на прилепа с крилата му или е съпротивление между крилата и тялото на животното.

Свръхзвуци

Прилепите произвеждат звуци с по-високи честоти от тези, които могат да се възприемат от човешкото ухо. Хората са способни да чуват звуци с честоти от 20 до 20 000 херца. Обикновено звуците на прилепите са два до три пъти по-високи от горната граница на този диапазон.

Ултразвуците имат редица предимства:

• По-късата дължина на вълната на ултразвука го връща обратно към прилепа, вместо да бъде отклонен в пространството, както предполага дифракцията.
• Продуцирането на високочестотни звуци изисква по-малко енергия.
• Ултразвуците се разсейват бързо, затова прилепа може да отдели "по-новите" от "по-старите" звуки, които все още отекват в района.

Звуците, които прилепите произвеждат, съдържат компоненти с постоянна честота или такива, които са честотно модулирани и променящи се във времето. Вторите могат да се разделят на състоящи се от честоти с по-тесен обхват и с по-широк обхват.

Прилепите си служат с комбинация от тези компоненти, за да разбират заобикалящата ги среда. Например, компонентите с постоянна честота позволяват на звука да пътува по-бързо и дълго, за разлика от тези с непостоянна, които спомагат за определяне местоположение на конкретна цел. Повечето от звуците им се доминират от честотно-модулираните елементи.

По статията работи: Наталия Тотева 

Източници: thoughtco.com, pixabay.com/bg

Още по темата:

• 15 интересни факта за прилепите, които никога не сте чували преди! (1 част)
• Ето защо мразите звука на собствения си глас при запис