Някои звуци ни вбесяват и отвращават поради необичайна активност в определени мозъчни зони

Звукът, издаван по време на дъвчене или преглъщане, може да бъде наистина досаден, но някои хора намират подобни шумове за крайно непоносими, тъй като пораждат у тях негативни емоции, мисли и физически реакции. Силният дискомфорт, причинен от тези звуци, е известен като мизофония – буквално „омраза към звук“, но до момента не беше ясно какво стои зад тази непоносимост. Съвременно изследване обаче успява да разкрие невронния механизъм, лежащ в основата на омразата към определени шумове.

Проучването, публикувано в „Journal of Neuroscience“, показва, че мизофонията възниква, когато дразнещи шумове активират части от мозъка, които контролират движението на лицето, а не мозъчната зона за обработка на звуците.

Какво показва проучването?

За да проведат своето изследване, учените използват функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) за сканиране на мозъка на хора с мизофония, докато слушат непоносимите за тях шумове. Оказва се, че в по-голямата част от случаите дразнещите звуци са свързани с движения на лицето и гърлото, които включват действия като дъвчене, дишане и говорене.

В сравнение с хората без мизофония, при тези със заболяването не се наблюдава необичайна активност в моторната кора* – частта от мозъка, която контролира волевите движения – дори когато са представени със съответстващите ги шумове. Слушането на дразнещите звуци обаче активира невроните, които свързват слуховата кора със зоната, която контролира движението на лицето.

Това означава, че определени шумове всъщност създават усещането за лицево движение при определени хора, сякаш те сами извършват действието, което издава конкретните звуци. Според авторите именно това прави преживяването толкова непоносимо.

Огледалните неврони играят важна роля при мизофонията

„Подобен модел на комуникация открихме също между зрителния и двигателния региони, което разкрива, че мизофонията може да възникне и при наблюдаването на определени действия.“ обяснява авторът на изследването д-р Сухбиндер Кумар. С други думи, самото гледане на човек, който се храни, може да породи същото чувство на отвращение, каквото хората с мизофония изпитват.

“Това ни кара да вярваме, че тази комуникация стимулира неврон, наречен огледален неврон, който се активира в случаите, когато човек извършва някакво действие или го наблюдава при други хора. Така невронът „отразява“ поведението на другите, сякаш наблюдателят извършва действието.“, коментира Кумар.

Огледалните неврони играят важна роля в социалните взаимодействия, тъй като ни позволяват да си представим какво изпитват другите хора, но установяването на тяхното участие при мизофонията е неочаквано откритие за изследователите.

„Смятаме, че при хората със заболяването неволното свръхактивиране на „огледалната система“ може да доведе до усещане, че звуци, издавани от други хора, се натрапват по начин, който не може да бъде контролиран от тях.“ обяснява Кумар.

Въз основа на тези констатации авторите на изследването заключават, че следователно мизофонията, сама по себе си, не е абреакция (изтласкан афект в съзнанието) на звуци, а проява на активност в части от двигателната система, участващи в произвеждането на тези шумове. Поради това учените са на мнение, че бъдещите лечения на състоянието трябва да се фокусират не само върху мозъчните центрове за обработка на звука, но и върху моторната кора.

*Kumar Sukhbinder et al. The motor basis for misophonia. Journal of Neuroscience. 2021.