Черният цвят и расизмът в изобразителното изкуство (част 2)
![Черният цвят и расизмът в изобразителното изкуство (част 2) - изображение](https://static.framar.bg/thumbs/6/lifestyle/181004163940kazimirmalevich7.jpg)
Черното е там, където изобразителното изкуство се ражда.
От момента, в който човешкият род започва да драска по пещерните стени, той се докосва до черния цвят. Анализ на изначалните рисунки показва, че нашите палеолитни праотци създават първите му оттенъци от разтопени кости и въглени, превръщайки изгорените скелети в ритуални символи.
Асоциирано предимно с меланхолия и скръб, ужас и злост, черното съдържа в себе си цял един неочакван парадокс от оптимизъм. Всяка първоначална история за генезиса на света е предшествана от тъмнината, която е основа за последващото зараждане. Може би поради това цветът е свързван с траура, несъзнателно натоварвайки смъртта с идеята за завръщане към небитие.
Където и да срещнем черно в изкуството, трябва да погледнем отвъд онова, което е тъжно, мрачно или зловещо, за да потънем от повърхността към тайнственото великолепие, което блести в него.
В известната картина на Джеймс Макнийл Уистлър, той всъщност всъщност изобразява своята майка. Знаейки за склонността на артиста към расистки забележки и конфронтация с аболиционисти, както и фактът, свързан с брата на художника, който дълго време се е опитвал да увековечи робството, се изгражда един изключително важен контекст, в който е позиционирана картината. Самата майка на Уистлър се опитвала да спре чернокожата съпруга на чичо си и децата им да придобият семейна земя. Това прави интерпретацията на картина, чието официално заглавие е "Аранжировка в сиво и черно" ("Arrangement in Grey and Black"), малко иронична, а и донякъде расистка.
Една картина от следващо поколение художници – "Черният квадрат“ ("Black Square") на руския артист Казимир Малевич - често е назовавана като една от първите абстрактни творби, изобразявани някога. За нея художникът сам казва, че символизира мястото, където "истинското движение на битието започва". През 2015 г. пресният анализ на прочутата творба , очертава линии на едва забележима екзалтирана забележка, намираща се под лака, втъкана явно от артиста. Скритите думи - "битката на негрите" - се смята, че са алюзия към израза "негри, биещи се през нощта", използвана от френски хуморист.
С това разочароващо откритие, което успя да превърне творбата от пионерски шедьовър до ужасно преживяване, вътрешната светлина на картина, която от десетилетия беше източник на смислена медитация, внезапно излезе.
През последните години тъмният път, осветен от черната светлина на Анубис и Караваджо, Микеланджело и Рембранд, проблясваше през гения на Кара Уокър. От 1990 г. насам нейният хипнотизиращ стенопис "Историческият роман на гражданската война, случващ се между дръзките бедра на една млада негърка и нейното сърце“ ("Gone, An Historical Romance of a Civil War as It Occurred Between the Dusky Thighs of One Young Negress and Her Heart") показва пронизващата светлина на предразсъдъците и мизогенията, през време, в което много от мейнстрийм изкуството предпочитат да мълчат.
Емблематичен за използване капацитета на черния цвят е разтърсващото пресъздаване на портрета, рисуван от Винсент ван Гог и изобразяващ лекаря д-р Гачет ("The Blacker Gachet"). Марк Александър, който "почерня" картина на Гачет през 2006 г., показва артистичната ръка, спасяваща от забвение всеки замах от четката на Ван Гог.
Ако Уолкър и Александър са истинските наследници на начина, по който се възпроизвежда величието на черния цвят, един артист се стреми вместо това, да добави своя интерпретация в безкрайната мистериозност на тъмнината. През 2014 г. Аниш Капур започва да експериментира с един от най-тъмните нюанси на черното, които някога са разработвани. Тон, върху който има авторско право под надслов "Vantablack". Този специален нюанс е постигнат чрез добавяне на подсилващи препарати, а веднъж погълнал светлината, я превръща в невидима топлина.
Павилион, построен в Южна Корея за Зимните олимпийски игри през 2018 г., е боядисан изцяло с боята, претендираща за най-тъмно химическо вещество на Земята.
Цялата историята на изкуството обаче ни казва нещо много важно - черното е недостижимо като културна сила. То е ярката кръвна линия, която минава през цялото човечеството.
Първа част на статията може да прочетете ТУК
Редактор: Милена Минчева
Източник: bbc.com
Снимки: artificialis.eu
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЛАВАНДУЛА ЦВЯТ
ОЙСТЕР ДИРЕКТА ОЦВЕТЯВАЩА МАСКА SUMMER 250 мл
ЧАЙ ФИЛТЪР ЛЕКА НОЩ * 20
БЕТИНА БАРТИ ЧЕРЕШОВ ЦВЯТ МАСЛО ЗА ТЯЛО 400 мл.
ЦВЕТЕН ЕЛИКСИР НА Д - Р БАХ ОТ ПРЕЩИП И ЖЪЛТУГА 10 мл.
ДУНЯ ХИДРАТИРАЩ ЛОСИОН ЗА ТЯЛО С АРГАНОВО МАСЛО И ПОРТОКАЛОВИ ЦВЕТЧЕТА 250 мл
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Култура и изкуство
- Цветови тест на Люшер
- Какво разкрива промяната в цвета на менструалната кръв
- Жена създава "Енциклопедия на цветовете", за да ни помогне да наричаме цветовете с правилните им имена
- Гръко-римски символи на медицината
- Научете символиката зад тези 5 популярни йога символи
- 10 класически цветови комбинации, с които ще изглеждате перфектно
- Цвят на кожата
- Какъв цвят виждате вие - син или зелен?
- Интересни факти за Розетския камък, които не сте чували досега
- Какви рискове крият процедурите за смяна на цвета на очите
Коментари към Черният цвят и расизмът в изобразителното изкуство (част 2)