Учените откриха биологично обяснение за вампиризма

Учтивият хищник Граф Дракула, демоничният Носферату и блестящият, но противоречив Едуард Кълън – вампирите се представят в много и различни форми, но жаждата за кръв и непоносимостта към слънчева светлина са основните им общи характеристики.

Думата "вампир" (vampire) се появява в английския език около XVIII век, но произходът й е много по-древен. Предшествениците на съвременните вампири могат да бъдат открити в древна Гърция и месопотамския фолклор. Митове за демонични същества, смучещи кръв, могат да се открият в много други култури по света. В Чили те се казват пеучен, в Китай – джиангши, в Шотландия – Баобхан Сит и т. н. В българския фолклор с думата "вампир" се означава човек, чийто дух след смъртта остава неспокоен и прави злини на близките си хора.

Повечето от вас ще се съгласят, че вампирите не съществуват. Въпреки това в повечето случаи в измислицата или легендата има и частица истина. Едно от заболяванията, които се свързват с вампиризма е състояние, наречено еритропоетична протопорфирия.

Това заболяване е третата най-често срещана порфирия и онази, която е най-вероятно да се случи в детска възраст. Хората, които страдат от това състояние, са изключително чувствителни към светлината, до такава степен, че получават изгаряния и мехури, при излагането си на слънце.

"Хората с еритропоетична протопорфирия са хронично анемични, което ги кара да се чувстват много уморени и да изглеждат много бледи с повишена фоточувствителност, тъй като не могат да излизат на дневна светлина," казва Бари Поу, лекар в детската болница за ракови заболявания и заболявания на кръвта Дана/Фарбър в Чикаго. "Дори при облачно време, ултравиолетовата светлина е достатъчна, за да причини мехури и обезобразяване на изложените телесни части, уши и нос."

Лекарите съветват съвременните пациенти да стоят на закрито през деня и понякога им предписват кръвопреливания, за да се намалят симптомите на заболяването. Но през средновековието и античността, преди появата на съвременната медицина, болните от порфирия са се обръщали към животинската кръв и излизали само нощем, за да облекчат тежките симптоми на заболяването.

В изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Science, учените съобщават за новооткрита генетична мутация, която е отговорна за еритропоетичната протопорфирия, което загатва съществуването на биологичен механизъм зад мита за вампирите.

"Новооткритата мутация наистина подчертава сложната генетична мрежа, която подпомага метаболизма на кръвта," казва Поу, съавтор на проучването. "Мутациите, които водят до загуба на функции при определен брой гени, които са част от тази мрежа, могат да доведат до ужасяващи обезобразяващи разстройства."

Освен, че е едно очарователно обяснение на вампиризма, учените се надяват това ново откритие да доведе до създаването на терапии, които да поправят гените на хората с еритропоетична протопорфирия.

"Въпреки че вампирите не са истински, съществува реална нужда от иновативни терапии за подобряване на живота на хората с порфирии," казва още Поу.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: iflscience.com