Престъпленията на Бруклинския вампир

След ареста си Албърт Фиш признава за извършването на стотици престъпления, всяко по-извратено от предишното. През ноември 1934 г. той изпраща писмо до жена, с която се е срещнал преди шест години, като част от него гласи:

"Уважаема г-жо Бъд… На 3 юни 1928 г. аз позвъних на вашия адрес и ви донесох пита със сирене и ягоди. Обядвахме. Дъщеря ви Грейс седеше в скута ми и ме целуна. Тогава аз реших да я изям."

Писмото, което г-жа Делия Фланагън Бъд получава в онази ноемврийска вечер, започва с историята за китайския моряк, който има вкус на човешка плът и завършва с подробното и мъчително описание на убийството на нейната дъщеря. Историята за моряка остава неизяснена, но що се отнася до частта с убийството на момичето – тя се оказва твърде точна. 

Хамилтън Хауърд "Албърт Фиш" е познат още като вампирът от Бруклин, Сивият човек, Торбалан. Без значение как ще го наречем, човекът зад името остава същият. Малък, тих и непретенциозен, Фиш има лице, което идеално се смесва с тълпата, а действията му могат да изплашат и най-свирепия престъпник.

В детството си той страда от психическо заболяване, както и цялото му семейство. С брат в институция за ментално болни, чичо с психоза, майка с халюцинации и избухлив баща на 75-годишна възраст, Хамилтън преживява много неспокойно детство и в крайна сметка попада в сиропиталище. Служителите в дома за сираци редовно бият децата и насърчават насилието между тях. Въпреки това, докато другите деца са изплашени, Хауърд се наслаждава на болката, която вероятно е пораждала у него усещането на удоволствие.

Къщата, в която Фиш измъчва Грейс Бъд.

След като майка му го взима от сиропиталището и започва да живее с нея, през 1882 г. Хауърд започва връзка с момчето, което разнася вестниците в квартала и го запознава със сексуалните практики на урофилия и копрофагия (последното се дължи на ментално заболяване; ако терминът се използва синонимно на копрофилия, се има предвид консумацията на човешки екскременти единствено с цел сексуално удоволствие). 

В крайна сметка очарованието на Хауърд от различни сексуални перверзии води до обсесия за собственото му сексуално осактяване. Той започва редовно да поставя в слабините и коремната си област си игли и да се самобичува.

През 1910 г., докато боядисва къщи в Делауеър, Фиш се запознава с Томас Кедън. Двамата започват садомазохистична връзка, макар че не е известно до каква степен Кедън е бил съгласен с нея. Малко след това Фиш решава, че отношенията им не го задоволяват достатъчно и заключва Кедън в изоставена ферма.

Той измъчва затворника си в продължение на две седмици - обезобразява тялото му, включително слабините, а след като приключва му оставя 10 долара за неприятностите. През 1917 г. Фиш започва да има слухови халюцинации, като в даден момент се увива в килим и твърди, че следва думите на апостола Йоан.

Въпреки събитията дотук, Фиш сключва брак и има шест деца. Макар да твърди, че никога не е посягал на семейството си, той злоупотребява с много малки деца, предимно момчета. Когато собствените му наследници са все още в юношеска възраст, Хауърд развива мания към канибализъм и често приготвя сурово месо, което споделя с тях.

През 1919 г. започва да планира истинско убийство. За целта се опитва да намери сираци, които никой няма да потърси, предимно деца с умствени увреждания или такива, които живеят на улицата. Фиш смята, че Бог му говори и му нарежда да измъчва децата.

Благодарение на обявите в местния вестник за тийнейджъри, които търсят работа, Фиш намира младата Грейс Бъд. Първоначалната му мишена е нейния брат, който всъщност пуска обявата за работа във вестника, но впоследствие намеренията на Хауърд се променят. Той посещава семейството под претекст, че е земеделец, който има нужда от помощ с къщата. Разказвайки, че е в града за рождения ден на племенницата си, Фиш успява по някакъв начин да убеди Делия и Албърт Бъд да му позволят да вземе дъщеря им със себе си на въпросния рожден ден.

Те никога не я виждат отново. Писмото, което явно е имало за цел да причини паника в дома на семейство Бъд, е и причина за залавянето му. След като е арестуван, Фиш е нетърпелив подробно да опише всичките си зверства и престъпления, макар доказателствата да успяват да го свържат със само три негови жертви – разбира се, деца. През 1935 г. той е осъден на смърт, но не и преди да му бъде позволено да напише серия от бележки за извършените престъпления, които са предадени на работещите по делото журналисти.

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: allthatsinteresting.com