Урок за щастието от едно куче: Играйте и се движете, за да остарявате по-бавно

„Миналата седмица моите съседи ми казаха: „Ти върна кучето ни към живота!“. Това ме разтърси из основи. Вероятно мислите, че дължа успеха си на медицинското си образование, благодарение на което съм му помогнала да оздравее. Истината обаче е друга.“

Това са думи на Крис Гилбърт, лекар и автор на книги, свързани с холистичната медицина. Ето какво разказва експертът:

„Онова, което се случи с любимеца на моите съседи, беше съвсем различно. Много по-дълбоко. То разкрива как щастието успява да обърне посоката на процеса на стареене, в случая при един питбул.

Всичко започна през април 2021 г., когато в съседната къща се нанесе петчленно (или всъщност шестчленно) семейство – майка, баща, трите им деца и… 13-годишен питбул на бели и кафяви петна.

Тъй като между двата имота нямаше ограда, им казах да не се притесняват, ако Джорджия, кучето, идва в нашия двор. Отговорът беше: „Джорджия е възрастна, ходи трудно и едва ли ще идва чак до вашата къща.“ Наистина, животинчето изглеждаше старо, апатично, изнемощяло и се придвижваше бавно.

Какво промени Джорджия?

В следващите месеци забелязах, че дворът ни е навестяван от диви зайци, което накара Джорджия да обикаля наоколо сутрин и вечер. Оставаше десетина минути, след което се прибираше.

Всеки, който ме познава, знае, че обичам кучета. Тъй като бях заинтригувана от питбула, реших да го проуча. Дали обича да бъде милван? Дали обича да играе? Какви играчки предпочита? У дома имах няколко стари тенис топки. Извадих една, за да проверя дали ще събудя интереса на Джорджия.

Тя реагира мигновено. Не просто обичаше да играе с тенис топката, направо беше хипнотизирана от нея. Всеки път, когато я хвърлех, тя тичаше, вземаше я и ми я носеше, очаквайки играта да продължи. След второто връщане на топката видях, че накуцва. Предният й десен крак очевидно я болеше. Тя обаче не искаше да спираме. За да не я преуморя, прибрах топката вкъщи и я погалих по коремчето, което й достави огромно удоволствие.

Разбрах, че кучето обича две неща: да тича след топката и да го галят по корема. Колкото повече време минаваше, толкова по-издръжлив ставаше питбулът.

През последния месец Джорджия започна да идва в моя двор почти всяка сутрин, понякога и по два пъти на ден. Гледаше през стъклото, за да провери дали аз и съпругът ми сме там и искаме да играем с нея. Не спираше да гони тенис топката, а радостта й беше неописуема.

Предвкусвайки погалването, всеки път след края на играта, тя лягаше и чакаше. За нас беше истинско щастие да видим трансформацията на това куче. То сякаш отново се превърна в игриво пале.

Наблюдавайки промяната в животното, със съпруга ми се замислихме дали тази трансформация не е приложима и при хората.

Могат ли игрите да обърнат посоката на процеса на стареене и при хората?

С други думи, възможно ли е страстта, свързана с игрите и физическото натоварване да накарат човек да се чувства и да бъде по-млад?

За целта проведох свое проучване и разбрах следното:

• Канадско изследване, свързано със страстта и публикувано в списание „International Journal of Aging and Human Development“, разкрива, че ангажирането в интересни и вълнуващи занимания, освен че подобрява настроението, кара по-възрастните хора да се чувстват по-щастливи.
• Друго проучване на Керийн Ярнал и колеги от държавния университет в Пенсилвания, фокусирано върху игривостта и положителния й ефект, което е публикувано в списание „American Journal of Play“, сочи, че между здравословното стареене и игривостта има връзка. Eкипът създава скала за игривостта при хората в напреднала възраст, която включва 15 характеристики: щастлив, оптимистичен, жизнерадостен, весел, позитивен, спокоен, ентусиазиран, закачлив, палав, смешен, дразнещ, креативен, своенравен, забавен и с чувство за хумор.
• Изследване, публикувано в списание „Frontiers in Genetics“ през 2021 г., на Селами и колектив, показва, че аеробните упражнения и тренировките за издръжливост са изключително ефективни и не позволяват скъсяване на хромозомите, което се асоциира със стареенето. За възрастните хора, твърдят учените, са полезни и умерените тренировки със съпротивление.
• Експерти от Тексаския университет откриват, че физическите упражнения предизвикват неврогенезис – създаване на нови невронни синапси (връзки между мозъчните клетки), а в някои случаи дори растеж на нови клетки, въпреки напредналата възраст.

Затова бих посъветвала всеки да намери своята страст в живота, да се движи и играе повече, за да остарява по-бавно. Също като Джорджия – съседското куче, което ме научи на много неща.

Самият Джордж Бърнард Шоу е казал: „Не спираме да играем, защото остаряваме. Ние остаряваме, защото спираме да играем.“