Умението да говорим два езика променя "архитектурата" на мозъка ни

"Уча в Мексико Сити и преди няколко дни се върнах у дома. Единият ден попитах баща си:

- Мога ли да използвам lavadora?

- Лава.. кое?

Баща ми не говори испански. И аз знаех това, разбира се. И аз не го владеех. Бях провел само няколко истински разговора за последните 6 месеца, през които бях в Мексико. Но тогава защо, когато исках да използвам пералнята, първата дума, която изникна в съзнанието ми, беше на испански?

- Онова...ммм...нещото, което пере дрехите ни? - "Какво се случва с мен?" - помислих си.

- Имаш предвид пералнята? - отвърна баща ми.

- Да! Точно това! - отвърнах аз, облекчен, че съм чул съществителното, което съм използвал в продължение на 20 години.

Тази моментна афазия ме изплаши, когато се случи за първи път. Но през 10-те години от тогава, след като се преместих в Мексико, за да уча и да бъда журналист, вече свикнах с това състояние. Случваше ми се поне веднъж на ден да не си спомням по една дума от родния си език.Сега владея испанския добре и съм горд от това. Но дали умението ми да говоря втори език ме е направило по-неуверен в родния си език?

Джудит Крол смята, че е така. Тя е психолог, който изучава двуезичността и последиците от нея в университета на Пенсилвания. "Двата езика понякога се срещат и допълват, но много често те се състезават" - обяснява тя. Когато говорим чужд език, понякога ни е много трудно да "превключим" на родния си език.

Това е измарящо. Испанският е винаги в мозъка ми, принуждавайки ме да полагам все повече и повече усилия, за да се досетя за правилната дума, въпреки че съм я използвал милиони пъти. Затова и често изпадам в паника. И все пак, ако искате да учите втори език, тази паника не бива да ви плаши. Самото вземане на решение за употребата на думата, е нещо като тренировка за мозъка. Всеки път, когато се замисля дали да използвам "lavadora" или пералня, мозъкът ми става малко по-силен. Крол смята, че постоянните предизвикателства на ума, пред които сме подложени, когато владеем 2 езика, може да се окажат отговорни за подобряването на това, което се нарича изпълнителна функция - или способността да филтрираме ненужната информация, когато вземаме решения.

Разбира се всеки, който владее два езика, ще ви каже, че не му е трудно да вземе решение кой език да използва. Когато разговарям на испански много често смесвам езиците и създавам изречения, които включват както думи от родния ми език, така и испански думи. Трябва ли да престана да смесвам думите и да принуждавам мозъка си да прави гимнастика всеки път, карайки го да намери думата? Отговорът е прост - не.

"През 1980-те хората твърдят, че смесването на езиците е патологично. Това всъщност е нормално преживяване за говорещите няколко езика и те се сблъскват с него всеки ден." - допълва Карол. Освен това, когато смесвам думите, все пак мозъкът ми "тренира", защото избира коя дума да използва, дори и да не взема правилното решение всеки път."