Уилям Бучарт: Разбрах, че съм с аутизъм, след като диагностицираха децата ми

Като дете Уилям Бучарт обича да подрежда блокчетата от строителя си по цветове. Нещо, което днес осъзнава, че е било типичен признак на аутизъм. Той не умее да общува с околните, трудно създава приятелства и не разбира „закачките“ на връстниците си. Сблъсква се и с някои сензорни проблеми. Има текстури, тъкани и храни, които не може да понася, а силният шум го плаши и напряга. С годините обаче мъжът се научава „да се смесва с тълпата“, като успешно маскира различността и аутистичното си поведение.

Двете деца на Уилям страдат от аутизъм

Всичко се променя след раждането на двете му деца, които са диагностицирани с аутизъм. На две години диагностицират сина му заради липсата на вербална комуникация, а на 13-годишна възраст и дъщеря му, след като преживява психичен срив.

Сходствата в поведението на бащата и децата и последвалото прозрение

Колкото повече научава за аутизма баща им, толкова повече се замисля за самия себе си и за това колко си приличат неговите и симптомите на децата му. Той, също като тях, се храни еднообразно, като подбира храните си по специални критерии. Двамата със сина му например харесват единствено храна в бежов цвят.

Постепенно Уилям намира отговори на въпросите, които си е задавал десетилетия наред. „Не става въпрос само за това как се чувствам. Исках да имам яснота какво се случва с мен. След като видях с очите си как се проявява аутизмът, един глас в мен започва да ми нашепва, че може би от същото страдам и аз.“

Аутизмът е нарушение в развитието, което остава до живот. То засяга способността на човека да общува с околните и заобикалящия го свят. За някои хора с аутизъм е предизвикателство да разберат какво мислят или чувстват събеседниците им, за други – да понасят силни светлини или шумове.

Стереотипи, свързани с аутизма

През септември 2024 г. Уилям посещава частна клиника и е диагностициран с аутизъм. 41-годишният шотландец първоначално търси съдействие от Националната здравна служба, но процесът е твърде бавен и той се отказва.

„Налага се едва ли не да се бориш с личния си лекар и да докажеш, че може би наистина си аутист, преди въобще да се задвижи процедурата. Имам познати, които са били диагностицирани със социално тревожно разстройство, но никой не задава въпроса какво го причинява“, добавя мъжът.

Уилям признава, че е изпитал облекчение, след като е чул диагнозата. Едва тогава той разбира, че не толкова хората, колкото външни фактори са били причина за дискомфорта и напрежението.

Смелостта да споделиш диагнозата с близките си

Следващото предизвикателство пред него е как да борави с информацията, която току-що е научил. За всеки пациент решенията и изборите са строго индивидуални. Две седмици след диагностицирането той намира сили и смелост да сподели с най-близките си. Особено притеснен е за реакцията на колегите му. За негова изненада всички реагират добронамерено и позитивно. Някои дори не са изненадани.

Бащата участва в 6-седмична програма за взаимопомощ на хора с аутизъм, финансирана от шотландското правителство. Там той получава възможност да изрази на глас мислите и стига до заключението, че най-трудните му преживявания са го превърнали в грижовния и състрадателен човек, който е.

» Роботът Орбит учи деца с аутизъм как да общуват

Хората с аутизъм могат да изпитват емпатия

„Хората с аутизъм са толкова различни. Някои са трудоспособни, други не. Съществува стереотип, според който те не могат да изпитват емпатия, което не е вярно. Възможно е да има и такива, но има и много, които са твърде състрадателни“, разказва Уилям.

Той се научава да разпознава човешките реакции и по тях да се ориентира как околните възприемат неговото поведение. И най-важното, не иска никой да се чувства така, както той, преди да чуе диагнозата си.