„Търсят ли си го жените“, когато се обличат предизвикателно

„Често ми задават въпроса с какво е била облечена жертвата на сексуално престъпление. Чувам го както от колеги, съдии и съдебни заседатели, така и от приятелите и роднините й“, разказва Уенди Патрик, един от най-добрите адвокати по наказателно право в Сан Диего.

Изследване, проведено от Ед Едмъндс и Делвин Кахуун през 1986 г., разкрива едва доловима, но все пак съществуваща връзка между опита да защитим, да покровителстваме и в същото време неусетно да прехвърлим част от отговорността върху потърпевшата.

Нападението и облеклото на жертвата: докъде се простира личната отговорност

Едмъндс и Кахуун решават да разгледат как обществото гледа на начина, по който се обличат жертвите на сексуално насилие. По време на своето проучване те показват на доброволците изображения на жени, облечени предизвикателно или съвсем обикновено. След това ги питат кои според тях са изложени на по-голям риск от нападение, кражба или изнасилване.

Резултатите показват, че според повечето участници именно жените в по-секси облекло рискуват да станат жертва, защото с външния си вид провокират околните. Освен това те вярват, че отговорността на нападателя е по-малка, ако обектът на нападение е изглеждал провокативно.

„Разголените жени искат да флиртуват“

През 2011 г. Джейн Делахънти-Гудман и Кели Греъм насочват вниманието към друг важен аспект на сексуалните престъпления – ролята на обстоятелствата (включително наличие на алкохол в кръвта на жертвата и облекло) при прилагането на закона и определянето на присъдата. Изследването им обхваща различни групи от хора, като заключението е, че според участниците студенти по-разголените жени „искат да флиртуват, склонни са на безразборен секс и обичат да съблазняват.“

Гудман и Греъм цитират друго проучване на Касиди и Хърел от 1995 г., според което провокативното облекло на жертвата на изнасилване кара повечето участници да смятат, че тя е отговорна за поведението на изнасилвача и до известна степен го оправдават. Те дори са склонни да оспорят факта, че става въпрос за изнасилване.

През 1999 г. други двама експерти – Уъркман и Фрийбърг събират доказателства в подкрепа на твърдението, че хората често прехвърлят голяма част от вината и отговорността за случилото се върху жертвата, само защото е била облечена в къса пола.

>>> Жертвата на изнасилване Саксън Мълинс: „Важно е пострадалите да получат справедливост"

Влияят ли предразсъдъците на съдебните решения

Гудман и Греъм търсят връзка между начина, по който се прилага закона, и предразсъдъците на обществото. За целта създават сценарий, в който участие вземат 125 детективи от Нов Южен Уелс. Те трябва да разрешат случай на изнасилване, като са им предоставени свидетелски показания и снимка на пострадалата жена. В единия случай тя е облечена консервативно (риза, сако и дълъг панталон), а в другия – „провокативно“ (къса пола и къс потник). Има и трета група участници, които разполагат само със свидетелски показания, без снимка.

Нагласата на всеки от детективите отново се определя от облеклото на жертвата. Те вярват, че, когато жената е по-разголена, тя също носи отговорност за нападението, което съвпада и с мнението на студентите от по-старото проучване.

В някои аспекти обаче има и разминавания. Например провокативните, оскъдни дрехи не карат участниците да оправдаят действията на нападателя, нито пък будят в тях съмнение за правдоподобността на разказа на жертвата. С други думи, присъдата се базира на личната отговорност на жената, избирайки как да бъде облечена, но и на тежестта на деянието. Изнасилвачът не получава оправдателна присъда заради външния вид на потърпевшата.

Уенди Патрик смята, че е крайно време обществото да промени възгледите си за жените, които се обличат предизвикателно. Стигмата върху тях трябва да бъде заличена, в съда също. Само така те могат да бъдат защитени, а нападателите им да понесат своята отговорност.