Тъжната страна на живота като модел: „Оттеглих се заради постоянния натиск да отслабна“

„Бях изправена пред най-голямата дилема в живота си до този момент: да се включа в организираните лагери за отслабване на модели, както настояваше моят агент, или да се оттегля“, спомня си Зоуи Хъксфорд.

Животът на модел, оказва се, не е толкова бляскав, колкото изглежда. Той не е само медийно внимание, модни дефилета за известни дизайнери и красиви тоалети. Да бъдеш рекламно лице на Prada и Givenchy изглежда като сбъдната мечта, но всъщност истината е малко по-различна, споделя младата жена.

Зоуи разказва за обратите в живота си, за щастието и тежките решения, които е принудена да вземе.

Летящ старт

„Кариерата ми на модел започна, когато бях на 16. Изпитвах смесени емоции и бях колкото опиянена, толкова и объркана. Не подозирах, че едно пътуване до търговски център може да преобърне живота ми. Седмица преди да започна колежанското си образование агентът ми ме попита дали бих участвала в Седмицата на модата в Лондон. Лесно ме убеди, тъй като щях да отсъствам само няколко дни. Седмицата обаче се проточи и станаха две. Дефилирах в Милано и Париж за Джил Сандер, Баленсиага и Луи Вюитон. Дните се нижеха, седмиците също.

Бях късметлийка, защото кариерата ми имаше летящ старт. Още по-щастлива бях, че не само началото й беше летящо. Ангажиментите се увеличаваха непрекъснато. Още след първата седмица започнаха да ме канят за снимки в модни списания и за участия в модни дефилета. В продължение на 4 години пътувах почти непрекъснато. Печелех достатъчно пари за крехките си 17 години, макар че дори обядът, на който ме канеше агентът, се приспадаше от възнаграждението ми. За околните бях звезда, донякъде може би заради статиите в престижни списания като „Harper’s Bazaar“, „Vogue“ и „Sun“.

Zoe Huxford will forever be our style-crush // See more of Zoe here https://t.co/8e6yy1emIb // #EliteBalcony pic.twitter.com/aAHcq5ZyYF

— Elite World Group (@EliteWorldGrp) August 22, 2016

„Бях на 16, когато ме посъветваха да отслабна“

Както обаче всеки може би знае, трудът на модела се експлоатира до краен предел. Агенциите се възползват максимално от теб, особено ако си от чужбина, не говориш английски или си много млада, като мен. За първи път ме посъветваха да отслабна, когато бях на 16 години. За четирите години, докато бях модел, чувах този „съвет“ многократно.

>>> Деми Ловато: Не може да угодиш на всички, важното е да останеш вeрeн на себе си

Злоупотреба от страна на хората с власт в модната индустрия

Натискът, който ми оказваха и на който аз се поддадох, беше първото предупреждение, че ще ме сполети нещо страшно. Бях на 17 години, когато се уговорих да вечерям с приятел, кастинг директор, приближаващ 40-те. В уречения час той ми изпрати съобщение, че има малко работа и ме покани в дома си. Приех поканата и отидох. Поговорихме си приятелски, след което той ме целуна. В този миг просто замръзнах. Знаех, че трябва да се държа сърдечно, защото, колкото и нередно да беше, между успеха и чуждото благоразположение имаше пряка връзка. Въпросният директор направи нещо против волята ми. Веднага след това писах на моя приятелка, която също беше модел, за да й споделя случилото се. Отговорът й беше: „Ти си млада и секси, какво очакваш? Знам, че е отвратително, но беше въпрос на време.“

Изправена пред тежка дилема

През тези четири години всичко започна да се разпада – връзките ми, социалният ми живот, кариерата. Бях нещастна и дебела по стандартите, наложени в нашата индустрия. Осъзнах, че трябва да взема решение – можех да отида в лагер за отслабване, както ме „съветваше“ агентът ми, или да се откажа от професията. Избрах второто. Казах му, че възнамерявам да постъпя в университет, а времето до началото на учебната година да оползотворя в пътешествия. Агентът ми нямаше нищо против, тъй като не бях от най-доходоносните модели. Казано другояче, вече не се „котирах“.

„Аз също нося отговорност за съдбата си“

Сигурно си мислите: „О, горката тя, още една слаба, млада и привлекателна жена, която не може да понесе бремето на собствената си красота!“ Разбирам ви, наистина е отблъскващо някой да се оплаква колко трудно е да си красив, затова бих искала да подчертая, че съм наясно и с плюсовете на привлекателния си външен вид. Осъзнавам, че аз също нося отговорност за живота си, защото преди години сама съм избрала да печеля от тялото си. Това обаче не означава, че не съм понесла и някои негативни последици. Все още не съм намерила отговор на въпроса дали има начин да изкарвам прехраната си с красивата си външност, без да позволявам да ме експлоатират и унижават.

Различността на модния подиум като бизнес трик

Нямам представа дали се е променила модната индустрия, както и отношението към моделите в нея, защото от години работя извън тази сфера. Онова, което виждам в списанията и по модните дефилета, ме кара да мисля, че днес се залага на разнообразието и се избират момичета с подчертана индивидуалност. Имам и своите съмнения, че това е просто форма на показност, нищо повече. Не съм убедена, че промяната е толкова драстична в действителност. На мода днес са непотизмът (назначаването на приближени хора на високи длъжности) и стриктното следване на тенденциите в социалните медии. Затова си мисля, че може би разпознаваемостта на дадена марка е по-ценна от различността на моделите.

>>> 4 основни причинителя на хранителните разстройства

"Днес съм истински щастлива"

Нужна е сила, за да признаеш, че е време до се оттеглиш. Връщайки се назад във времето, разбирам, че да се откажа от кариерата си като модел е било може би най-доброто решение, което някога съм вземала. През 2021 г. завърших магистърска степен по английска литература в „University College London“, след което започнах работа като журналист. Тъжно е, че толкова много хора искат да бъдат модели, когато повечето от тях са нещастни. С материалите, които пиша, бих искала да разкъсам порочния кръг на подражание и разочарование, характерен за модната индустрия, а докато това се случи, съм повече от щастлива, че мога да изям парче торта, без да изпитвам угризения."