10 странни стандарта за красота от миналото

Стереотипите за женска красота са се променяли през вековете до неузнаваемост. Известните поговорки „Красотата изисква жертви“ и „Трай, бабо, за хубост“, някога са имали буквално значение. Шокиращо е какви неща са си причинявали жените в името на красотата.

Следващите 10 примера показват, че идеалът за красота е относително понятие и променлива величина. Затова внимавайте, когато следвате модните тенденции.

XV-XVII в.: чопини

През късното средновековие дамите носели специални обувки, наречени чопини, за да предпазят роклите си от калта и да демонстрират високата си социална позиция. През тази епоха по обувките познавали човека – неговия социален статус и дори професията му. Височината на чопините достигала 50 см, поради което на жените, които ги носели, не било никак лесно да ходят – те се нуждаели от слугиня, която да ги придържа.

1939 г.: защитна маска за грим

По този начин дамите предпазвали грима си от дъжда или снеговалежа. Едно от неудобствата на това приспособление било, че бързо се замъглявало отвътре от дъха на жената.

XX век: тръпчинки

Женският образ се смятал за незавършен без чаровните трапчинки на бузите. През 1923 г. е патентовано странно устройство. То се слагало на лицето, връзвало се зад ушите и брадичката, и с помощта на 2 метални приспособления притискало бузите силно и болезнено. След продължителна употреба, желаните тръпчинки наистина се появявали.

Ренесанс: високо чело, очи без мигли

Естественият външен вид не бил актуален в епохата на Ренесанса – жените използвали много козметика и се опитвали да манипулират тялото си. Високото кръгло чело било особено модерно и линията на косата се издърпвала колкото е възможно по-назад. Повечето жени бръснели косата над челото си, за да бъдат модерни. Друга модна тенденция било абсолютното отсъствие на мигли – дамите ги премахвали с най-обикновени пинцети.

Англия, XVII век: бяла кожа

През този период в Англия дамите прибягвали редовно до един продукт, който представлявал смесица между олово и оцет: кожата наистина се избелвала, но с времето ставала жълта и процесът не можел да се обърне. Елизабет I, кралица на Англия и Ирландия, също била пламенен привърженик на тази козметика. Лицето й станало толкова бяло, че в историята е останало с наименованието „маската на младостта“.

Англия, XVII век: прозрачна кожа с вени

За да подчертаят високото си положение в обществото, жените използвали син молив, с който си рисували вени по врата, гърдите и рамената си.

Викторианската епоха: прехапване на устните

Кралица Виктория забранила употребата на козметика. Въпреки това законът не спрял жените да намерят начин да излязат от тази ситуация и да бъдат красиви. Вместо руж и червило, те хапели устните си и си щипели бузите.

XIX век: арсен за красота

През недалечния XIX век било разпространено сред дамите да поглъщат арсен, който озарявал лицата и очите им и придавал привлекателна заобленост на тялото им. Но на каква цена – натрупването арсен в щитовидната жлеза предизвиквало гуша, а понякога дори смърт.

Викторианската епоха: зелени рокли

Именно през Викторианската епоха е изобретена зелената боя, която се превръща в последен писък на модата. Цветът се наричал „Зеленото на Шийл“. За създаването му се използвала смес от арсен и мед, която бавно убивала притежателките на роклите. Боята си взаимодействала с лигавицата и причинявала възпаления, а постепенно прониквала под кожата. В същия цвят се боядисвали и стените на къщите, поставяйки живота на хората в още по-голям риск.

Европа, XVII век: бенки

По това време дамите използвали много козметика и обръщали специално внимание на изкуствените бенки. Освен като разкрасително средство, те се използвали и като знаци при флиртуването:

• Бенка под формата на лунен сърп означавала покана за среднощна среща.
• Купидонче сигнализирало любов.
• Файтонът означавал съгласие за общо бягство.
• Бенката над горната устна означавала, че дамата е необвързана и свободна за брачни предложения.
• На дясната буза – омъжена.
• На лявата буза – вдовица.

източник: brightside.me