Трябва ли да информираме шефа си, ако страдаме от психично разстройство

През последните години се полагат сериозни усилия за заличаването на стигмата върху хората с психични проблеми. Въпреки това да разкрием пред света, че страдаме от психично разстройство, остава истинско предизвикателство и често буди страх в нас. Още по-трудно е да намерим баланса между служебните задължения и грижата за здравето си. Ето защо понякога най-доброто решение е да споделим с работодателя през какво преминаваме.

Имайки предвид колко неловки могат да бъдат разговорите с членовете на семейството, можем да си представим дискомфорта, който ще изпитаме, ако се наложи да обсъдим въпроса с шефа си. Как точно да му съобщим? Какво трябва да знаем, преди да го направим?

>>> Стигмата на психичните заболявания: Кои са причините за нея и как може да бъде преодоляна

Фактори, от които зависи дали ще споделим, че страдаме от психично нарушение

За повечето хора е много трудно да разкрият диагнозата си. Изследване от 2012 г. посочва, че има шест ключови фактора, които влияят върху решението дали да споделим за психичното си разстройство на работното място.

Пол

Жените са по-малко склонни да признаят, че имат психичен проблем.

Емоционална подкрепа

Подкрепата, която служителят получава, увеличава шансовете да сподели със своя работодател диагнозата си.

Диагноза

Диагностицираните с афективно разстройство (разстройство на настроението) са притесняват повече от състоянието си и по-рядко говорят за него от онези, които са диагностицирани с шизофрения.

Тежест на симптомите

Колкото по-силно изразени и трудно контролируеми са симптомите, толкова по-голяма е вероятността страдащият да признае пред своя работодател за психичния си проблем.

Работна атмосфера

Хората, които работят в сферата на психичното здраве, са по-спокойни, когато трябва да признаят, че страдат от психично нарушение. Работещите в здравни и социални институции, както и заетите в техническата, образователната и търговската области по-трудно биха разкрили своята диагноза пред околните.

Притеснения, свързани с работата

Хората най-често се тревожат да не загубят работата си и да не бъдат изолирани от колегите си. Някои стават по-неуверени и плахи.

Въпреки страховете обаче, данните от проучванията са обнадеждаващи. Наскоро проведено нидерландско изследване например сочи, че 64,2% от включените в него участници, които са разкрили диагнозата пред своя работодател, са получили подкрепа. Само 9% съжаляват, че са предприели тази крачка, защото последиците са били негативни. 22,6% споделят, че се чувстват добре, макар че не са споделили от какво страдат. С други думи, решението е строго индивидуално.

Ползи и рискове от разкриването на диагнозата на работното място

Безспорно споделянето на диагноза, свързана с психичното здраве, изглежда плашещо, но в същото време може да се окаже правилната стъпка. Ако работодателят ни е запознат с нашето състояние, е много вероятно да промени условията, в които работим, за да се чувстваме по-спокойни и да сме изложени на по-малко стрес.

Всяко облекчение означава по-добро представяне в работата и съответно по-малко отсъствия. Всеки разумен и напредничав работодател би следвало да знае, че влошеното психично здраве се отразява негативно на продуктивността, представянето и комуникацията между служителите.

Не можем да отречем обаче, че и хората с психично нарушение, които се страхуват да го разкрият в офиса, също имат своите основателни причини. Много от тях се притесняват, че могат да загубят работата си, което според статистиката се случва често. Ако имат късмет да запазят позицията си, те често се принудени да се борят със стигмата, докато продължават да изпълняват служебните си задължения – ситуация, която ги излага на силен стрес.

Мегън Болман, клиничен директор на програмата за лечение и грижи за пациенти с психични нарушения Burning Tree Ranch, казва:„Подобни разговори, по време на които служителят споделя за своя психичен проблем, създават близост между него и неговия супервайзор.“ Нейният съвет към всички хора, които нямат смелостта да говорят за това със своя ръководител, е да помислят какво очакват от един такъв разговор. Може би допълнителни дни отпуск за консултации с лекар или пък подобряване на условията на работа като например преместване на бюрото на по-подходящо място.

Когато знаем какво искаме да получим, ще бъдем по-конкретни в исканията си. И също така ще ни бъде по-лесно да решим дали има смисъл да разговаряме или не. Има служители, които не се нуждаят от подкрепа и съответно не разкриват психичното си състояние.

Как да се подготвим за разговор с работодателя

Ако смятаме, че срещата с него ще ни донесе повече ползи, отколкото неудобство, има няколко важни момента, които е добре да вземем под внимание.

Поведение на ръководителя на работното място

Ако обича клюките и често го чуваме да се подиграва с хората с ментални проблеми, може би е по-разумно да бъдем нащрек.

Консултация с терапевт

Той не само ще ни даде нужната емоционална подкрепа, но и ще ни помогне да се справим със ситуацията и да разберем какво искаме да се промени.

Разговор с колегите от отдел Човешки ресурси

Ако не можем да си позволим консултация с експерт по психично здраве, бихме могли да се възползваме от услугите на отдел Човешки ресурси. Информацията, която споделяме с тях, остава конфиденциална.

Насрочване на среща

Срещата с работодателя е добре да бъде предварително уговорена, за да сме сигурни, че той ще ни отдели достатъчно внимание и няма да се разсейва. Все повече компании въвеждат така наречената политика на отворените врати, която стимулира служителите да споделят своите идеи и притеснения, без да изпитват неудобство. Това обаче не означава, че по време на разговора с шефа, няма да бъдем прекъснати от други колеги. С насрочването на срещата ние му показваме, че поводът за нея е наистина важен.

Предварителна подготовка

След като сме решили да споделим с работодателя си, че страдаме от психично разстройство, трябва да сме готови да отговорим на всички негови въпроси и да обосновем исканията си.

Репетиция преди разговора

Специалистите съветват да направим списък с всичко, което възнамеряваме да поискаме от работодателя си.
Ако сме напрегнати, можем да се упражняваме, като проведем същия разговор, но с наш приятел или роднина. Така ще се чувстваме по-спокойни.

Как да постъпим, ако срещата с шефа не премине според очакванията ни

Колкото и да се подготвяме, е напълно възможно да останем разочаровани след разговора. В такъв случай можем да се срещнем с колегите от отдел Човешки ресурси и да им обясним от какво се нуждаем.

Ако и това не помогне, бихме могли да проучим различните програми за подкрепа на служителите или да помолим лекуващия лекар да ни издаде нужния документ с препоръки за условията на работното ни място.

Болман обаче подчертава, че най-разумното решение е първо да потърсим съдействие от супервайзора си, защото така показваме, че вярваме в него. Нашето доверие предразполага събеседника и увеличава шансовете да получим онова, което искаме.

>>> С какво са по-различни компаниите, за които хората биха работили с удоволствие

Лично решение

В заключение можем да кажем, че решението дали да споделим здравословните си проблеми със своя ръководител, е индивидуално и зависи от много фактори. Каквото и да предприемем, най-важното е да се подготвим, да съберем нужната информация и бъдем конкретни, когато изброяваме исканията си. Това е всичко, което зависи от нас. Останалото е в ръцете на работодателя. Според експертите той трябва да покаже загриженост и заинтересованост от състоянието на своя подчинен, като го попита от какво точно се нуждае.

Мегън Болман споделя: „Самата аз съм супервайзор и, като такава, знам, че моята роля е да подкрепям своите служители и да ги изслушвам. Често се оказва, че не самият разговор, а събитията след него са от по-голямо значение. Когато човекът отсреща вижда, че правиш всичко, което е по силите ти, за да му помогнеш, той започва да ти вярва. Това е безценно.“