Терапевт с аутизъм разказва: Не сме безчувствени, просто потискаме емоциите си

„Хората като мен обикновено не умеят да регулират емоциите си. Те трудно контролират както положителните, така и отрицателните си реакции в дадена ситуация“, споделя Клеър Джак, хипнотерапевт, диагностицирана с аутизъм в зряла възраст. Тя разказва за трудностите в общуването, начините за справяне с тях и негативния ефект от потискането на чувствата.

Стратегии за емоционална регулация

„Една от често прилаганите стратегии за емоционална регулация е повторният анализ и оценка на ситуацията, така че да се промени начинът, по който човекът я възприема. Друга стратегия е чрез потискане, тоест адаптиране на поведението така, че да съответства на възникналите обстоятелства. Под потискане се има предвид прикриване на истинските чувства. Преоценката на ситуацията като механизъм за контрол на емоциите е подход, който се отразява положително на благосъстоянието на индивида, докато потискането крие риск от депресия.

>>> Откровено за аутизма: "Нямаме нужда от лечение, а от разбиране и приемане"

В един идеален свят всички ние щяхме да сме намерили баланса между преоценка на събитията и потискане на емоциите. Какво имам предвид? Да си представим следната ситуация: началникът ни отхвърля наша идея. Сигурни сме, че ни мрази, но, след известно обмисляне, разбираме, че не е така. Просто идеята ни не е изпипана и той е наясно, че трябва да поработим още върху нея. Когато стигнем до това заключение, ние можем да запазим самообладание и да останем концентрирани до края на работната среща.

За съжаление, реалността е много по-сурова, особено за хората с аутизъм. Те рядко успяват да анализират трезво ситуацията и са склонни да потискат емоциите си.

„Толкова съм превъзбудена, че не разбирам какво се случва в момента“

Сега, като се замисля, всичко изглежда толкова логично. Самата аз трудно контролирам емоционалните си реакции. Ако бъда предизвикана емоционално, без значение дали става въпрос за положителна или отрицателна моя реакция, аз съм толкова превъзбудена, че не мога да осъзная какво се случва в действителност.

До известна степен поради факта, че често реагирам крайно, необуздано, а понякога дори грубо, решавам да потисна чувствата си, за да изглеждам спокойна в очите на другите. Потискам ги толкова старателно, че в определен момент не изпитвам почти нищо. По-късно обаче емоциите ме заливат с пълна сила. Тогава ситуацията излиза извън контрол.

При хората с аутизъм емоционалните реакции се отключват със закъснение

Спомням си колко съкрушена бях, когато разбрах, че моята най-добра приятелка заминава да учи в САЩ за една година. Не можех да мисля за нищо друго седмици наред. На летището обаче, докато я изпращахме заедно с още няколко приятели и семейството й, изглеждах щастлива. Те бяха тъжни, аз - не. Час по-късно всичко в мен се преобърна. Случаен турист ме попита за посоката, а аз се разплаках неудържимо. Не можех да спра през целия път до вкъщи.

Нещо подобно се случи и когато отидох на първото си ехографско изследване през първата бременност. Бях толкова развълнувана, разтревожена и какво ли още не, че стоях като вцепенена, опитвайки да прикрия бурните емоции. Няколко седмици по-късно получих писмо от бившия си (вече) партньор, който тогава беше с мен в лекарския кабинет. В него той пишеше, че съм изглеждала напълно безчувствена, сякаш не съм се интересувала от бебето. Тогава осъзнах, че той въобще не ме е познавал.

Истеричните кризи

Много често изпадам в кризи. Те са непоносими и страшни както за мен, така и за хората, които се намират в близост. Признавам си, че като дете съм потрошила не един лекарски кабинет и съм крещяла като обезумяла, когато искам да съм сама вкъщи. Именно защото зная какво мога да направя и колко крайни са реакциите ми, се научих да се изключвам, докато не дойде подходящ и безопасен момент да дам воля на чувствата си.

Дългото възстановяване след емоционален изблик

С времето разбрах, че тялото ми се нуждае от много повече време, за да се съвземе след емоционален срив. Упражнявам дихателни техники, медитирам. Но въпреки това са ми нужни няколко часа, за да се възстановя физически. И задължително трябва да бъда сама. Сдържам реакциите си, защото, ако избухна, ще е наистина трудно да се успокоя.

Много от моите клиенти споделят, че обработват и изразяват емоциите си на по-късен етап, също като мен. И те се нуждаят от време, за да осмислят случващото се.

По време на една консултация Шантел ми каза: „Едва след като ми поставиха диагнозата аутизъм, успях да разбера себе си и защо в очите на другите изглеждам хладнокръвна и спокойна. Мога да се владея до съвършенство, но след това неизбежно рухвам или избухвам. Толкова се страхувам да не изпадна в криза, докато съм с някого, че прикривам всяка емоция, което кара хората да ме определят като „студена“.

Намерете свой начин да обработвате чувствата си

Ако и вие сте диагностицирани с нарушение от аутистичния спектър и ви е трудно да регулирате емоциите си, първата и най-важна крачка е да изберете техники, които ще се отразят положително на психичното ви здраве. Обществото често ни критикува за начина, по който реагираме. Една моя клиентка наскоро сподели, че съпругът й я нарича шеговито „Ледената кралица“.

>>> За аутизма и неговите проявления

В случай, че се чувствате неловко или смятате, че е опасно да реагирате в определена ситуация, не се колебайте и намерете подходящ за вас механизъм за справяне. Не забравяйте, че, дори и да потискате емоциите си, все някога ще се наложи да им дадете израз и да ги анализирате. Макар и късно, отделяйте време, за да осмисляте всяка ситуация.

Ако сте родител на дете с аутизъм или ваш близък е диагностициран с нарушението, помнете, че неговата безизразност е привидна. Дайте му възможност да обработи чувствата си и да ги разбере. Студенината, която излъчва, не означава, че не изпитва щастие, тъга или пък тревожност. Просто не е настъпил подходящият момент да ги покаже."