Тайните на калиграфията: Съвременната красота на забравеното от миналото изкуство

Калиграфията е изкуството, което ни кара да гледаме запленени дори и пред нас да има  абсолютно неразбираем текст, написан на чужд език. Може и да не можем да преведем какво е написано на хартията, но именно това е забележителното в този вид наука – единствено по начина на движението на четката, можем да разгадаем, дали написаното се отнася за любов или друго човешко състояние.

„Благодарение“ на днешната дигитализация и бурното развитие на технологиите,  много от изкуствата, съществуващи през различните епохи постепенно започват да изчезват. За съжаление, така е и с калиграфията.

Към днешна дата това изкуство е по-скоро хоби, отколкото начин на препитание и професия, а специалистите по цял свят изчезват. Има обаче хора, които остават верни и не спират да се занимават с калиграфия. Запознайте се с Мохамад Галиб - един от последните калиграфи на пазара "Удру" в Стария Делхи. Той разкрива някои от тайните на калиграфията, защо тази професия избледнява и какво го е провокирало да я практикува преди много години.

Близо до джамията Яма Масджид и сергиите за хранителни стоки, на Урду Базар се намира малкият импровизиран магазин на Мохамад Галиб - един от последните калиграфи в Делхи.

„Повечето хора сигурно си мислят, че страстта е водещата сила един художник да упражнява това древно изкуство. При мен не беше точно така. Реших да се занимавам подобен вид изкуство, защото знаех, че това е уважавана работа и ще работя с образовани хора, с които ще създавам контакти и ще изградя приятелства.Страстта  се роди много по-късно, "споделя Галиб.

Преди появата на компютрите той споделя, че това е  било престижна и търсена професия. "От офиси до вестници - всеки тип дизайн идваше при нас. Работихме на пълни обороти“, спомня си Галиб. Той добавя, че изкуството на калиграфията е било потребност за хората по-рано. „Бяхме оценени .“

Художникът разкрива, че малцина са тези, които могат да овладеят това древно и магично изкуство. Има специален начин, по който трябва да се седи, когато се пишат писма с калиграфски стил. Казаха ни, че това е едно от първите неща, които трябва да усъвършенстваме. Този модел се следва, особено когато се пише за вестниците", разяснява Галиб.

И това не е всичко. Много важно е умението да бъдете добри художници.

"Учеха ни да задържаме дъха си, когато пишем, така че нашите ръце да не се разклащат. Вече съм на 55 години  и трябва да ви призная, че това никак не е лесно ", обяснява Галиб. С нескрита тъга той отбелязва тревожната статистика, че към днешна дата  почти няма желаещи, които искат  да се занимават професионално с калиграфия.

„Подобно на много други професии, калиграфията също изчезва с появата на технологиите“, заключва Галиб.

източник: hindustantimes.com

по статията работи: Илияна Стоянова