Способни ли са политиците да повишат намаляващата раждаемост в световен мащаб

През последните десетилетия раждаемостта в световен мащаб постоянно намалява, достигайки до рекордно ниски нива. Такъв спад се наблюдава както в страните с ниски доходи, така и в развитите държави по света. Поради този факт правителствата на редица държави предприемат мерки, които имат за цел да насърчат младите семейства да имат повече деца. Дали обаче те са ефективни и трябва ли държавата да се намесва в личния избор на двойките, само за да се повиши раждаемостта?

„Идеята, че финансовата подкрепа ще ме поощри да имам още деца, е смешна“

Когато Чой Юн Со забременява през 2020 г., правителството на Южна Корея й предоставя безвъзмездна финансова помощ на стойност 500 долара – награда за това, че е подпомогнала страната в борбата с тежката демографска криза.

През същата година в азиатската държава е отчетен най-ниският коефициент на раждаемост в историята – 0,84 деца на жена. Поради този факт правителството в Сеул взима решение да увеличи еднократната помощ при бременност на около 1700 долара. Според Чой обаче идеята, че финансовата подкрепа ще я насърчи да има още едно дете, е смешна.

След раждането на сина й през януари 2021 г. 40-годишната жена е под постоянен натиск – семеен, обществен и икономически. Налага й се да напусне работата си като социален работник, а притеснението, че няма да бъде добра майка, постоянно нараства.

Усилията на Сеул не са необичайни. Развитите икономики предлагат все по-голяма финансова подкрепа с цел насърчаване раждаемостта. Но доказателствата, че са ефективни, са много малко – коефициентът на раждаемостта постоянно пада.

>>> Промени в закона за раждаемостта разрешава на китайските семейства да имат до 3 деца

Финансова подкрепа за младите родители

Франция е първата страна, която стартира програма за подпомагане на младите родители. Първоначално е въведена финансова подкрепа за семейства с три или повече деца през 80-те години на миналия век. През 1994 г. обхватът на програмата е разширен, като целта е да обхване и домакинствата с две деца. Подпомогнати са и родителите, които решават да напуснат работа, за да отглеждат децата си.

Примерът на Франция е последван и от други европейски страни през последните години. През 2020 г. Унгария определи клиниките за плодовитост като „стратегически“ сектор и направи асистираната репродуктивна технология достъпна за всички жени.

Миналата година италианското правителство въведе стимули, насочени към обръщане на демографския спад, които включват по-дълъг родителски отпуск за бащите. „Италия без деца е предопределена бавно да остарее и изчезне.“, предупреждава премиерът Марио Драги.

Въпреки мерките, въведени в редица европейски страни, нивата на раждаемост продължават да спадат.

Във Франция коефициентът на раждаемост е спаднал от над две деца на жена през 2010 г. до 1,83 през 2021 г., според данни на статистическата служба на страната Insee. Неотдавнашен законопроект, предложен от представители на Републиканската партия, е насочен към съкращенията на семейната подкрепа по време на мандатите на президентите Франсоа Оланд и Еманюел Макрон.

Като доказателство в полза на субсидиите демографите цитират проучвания, показващи, че двойките в някои страни имат по-малко деца, отколкото биха искали.

Двойките са склонни да имат по-малко деца, отколкото биха желали

„Ниската раждаемост не е резултат от нежеланието на жените да имат деца, а се дължи на трудното и скъпо отглеждане на потомство.“, коментира Лайман Стоун, съветник в консултантската фирма Demographic Intelligence.

Двойките с по-ниски доходи се нуждаят от финансова подкрепа и достъпни грижи за деца, докато тези с повече способности имат нужда от политики, които улесняват баланса между грижите за децата и работата.

Томас Соботка, ръководител на изследователска група във Виенския институт по демография, коментира, че има някои доказателства, че равенството между половете може да помогне в борбата с демографската криза. Страните с високи доходи и по-висока раждаемост – Норвегия, Швеция, Исландия, Франция и Белгия – също отчитат добри резултати в различни аспекти на равенството между половете.

„По-високото ниво на полова равнопоставеност позволява на образованите жени да съчетават семейния живот и кариерата.“, казва Соботка. „Защо не разрешите на част от мъжете да се оттеглят от работа за две или три години, за да отглеждат децата си, и след това да се върнат?“

Въпреки това според Соботка правителствата не трябва да се намесват в избора на двойките. „Правителствата не трябва да правят изрични стимули, за да накарат жените да имат повече деца, отколкото желаят, само за да изпълнят някаква национална квота или да осъществят желанието си да повишат раждаемостта.“