Споделените хобита или религиозни вярвания поддържат близостта в двойката

Има поговорка, която гласи: „Двойките, които се молят заедно, остават заедно.“ Учени от Университета на Джорджия откриват научни доказателства в нейна подкрепа.

Църквите, джамиите и синагогите са свети места, където хората се опознават и споделят сходните си възгледи. Малък социален кръг, затворен за външни лица, в който се провеждат църковни служби, занятия и друг тип събирания. Посещението на подобни мероприятия заедно с партньора укрепва връзката, особено с напредването на възрастта, твърди проучване, публикувано в специализираното издание на Американската психологична асоциация „Psychology of Religion and Spirituality.“

Учените забелязват също, че двойките, които първоначално не се самооопределят като силно вярващи, но често споделят едно и също хоби или занимание, с годините се отдават повече на религията.

Пенсионната възраст носи рискове за близостта между партньорите

Авторът на изследването Виктория Кинг, която е постдокторант в Центъра за семейни проучвания към Университета на Джорджия, споделя: „Забелязваме тази тенденция при много хора в третата възраст. Тогава те се чувстват сякаш са влезли в коловоз, от който няма излизане. Понякога им липсва желание да правят каквото и да било, не искат да имат толкова свободно време за себе си. Етапът от живота, когато човек вече не е трудоспособен, се отразява не само на неговото лично щастие, но и на отношенията му с партньора.

Споделеното хоби и извършването на каквито и да е дейности заедно заздравяват връзката. А защо да не става въпрос за посещение на църква заедно? Виждам как моите баба и дядо очакват с нетърпение всяка служба, защото ще са един до друг, отдадени само на молитвата.“

Експериментът

Експертите проследяват 371 двойки, повечето от които с 30-годишен брак. Те оценяват степента им на религиозност според техните лични усещания за това колко важна е вярата за тях и колко често посещават църковни служби.

Екипът отбелязва също дали и колко пъти двойките споделят част от заниманията си, като например да карат колело заедно, да се разхождат, да си правят екскурзии през почивните дни или да практикуват едно и също хоби.

Не по-малко важна част от изследването е, когато партньорите трябва да отговорят колко щастливи се чувстват един с друг и колко удовлетворени са от брака си. 

По-стари проучвания разкриват, че с напредването на възрастта, религията заема все по-важно място в живота на хората. А според Кинг, тъй като тя е насочена към светостта на брака и значимостта на всяка семейна единица, обикновено брачните партньори добавят още стойност към своите отношения, започват да възприемат връзката си по-различно и да ценят времето, което прекарват заедно.

“Семействата и двойките в наши дни са винаги в движение, пръснати по различни дейности, с препълнени графици и често съвсем ограничено време, което да споделят помежду си. Минутите заедно са безценни.“, продължава Виктория Кинг.

Едно от заключенията на екипа е, че жените са двигателят в поддържането на близост и търсенето на съвместни занимания. Това от своя страна означава, че те са по-отдадени на връзката и нейното съхранение. Нежните половинки по-често биха предложили на мъжете да прекарват време заедно.

Съавтори на проучването са Кандауда Викрама, професор по човешко развитие и семейни науки, и Стивън Бийч, почетен професор от Катедрата по психология към колежа „Franklin“ по изкуства и науки.