Социалният експеримент „Още по едно“: Какво се случва, ако постоянно сме с 0,05% алкохол в кръвта

В датския филм на Томас Винтерберг „Още по едно“ приятелите Мартин, Томи, Питър и Николай решават да се подложат на малък експеримент. Те приемат алкохол в малки количества през целия ден и следят как състоянието им ще се отрази на социалното и професионалното им представяне.

В продукцията се разказва за четирима мъже на средна възраст, които не са удовлетворени от работата си като учители в гимназия в Копенхаген. На 40-ия рожден ден на Николай, компанията подхваща разговор за норвежкия психиатър Фин Скордеруд, според когото хората страдат от естествен алкохолен дефицит и състояние от 0,05% алкохол в кръвта ги прави по-креативни и уравновесени.

Приятелите започват своя експеримент, като записват всичко в дневник. Първоначално основното правило е количеството алкохол да не пада под 0,05%, като консумацията на питиета трябва да става само в работно време. Своето вдъхновение учителите черпят от Хемингуей и Чърчил.

В началната фаза от експеримента Мартин (Мадс Микелсен) споделя: „От години не съм се чувствал толкова добре.“ Това негово удовлетворение обаче е измамно. Не след дълго всички увеличават дозата и ситуацията излиза извън контрол. Единият от мъжете – Томи (Томас Ларсен) започва да злоупотребява с количествата.

„Още по едно“ със сигурност носи забавление за зрителите, но не и за онези, които търсят начини да подобрят креативността и продуктивността си с помощта на алкохола. Самият психиатър Скордеруд, чиято повърхностна теория служи като лайтмотив във филма, побърза да внесе яснота по темата след неговата премиера.

Дали обаче строгото придържане към правилото за не повече от 0,05% алкохол в кръвта не би подобрило наистина резултатите ни на работното място? Какъв ли би бил резултатът?

Фактори за усвояване на алкохола от организма

Концентрацията на алкохол в кръвта зависи от много фактори, включително алкохолното съдържание на напитката, скоростта, с която я консумираме, пола, ИТМ и здравословното състояние на черния ни дроб. 0,05% е алкохолът, който ще остане в кръвта на мъж с тегло 70 кг, след като изпие 568 мл бира 4% или голяма чаша (250 мл) вино.

Алкохолът е токсин и като такъв, организмът опитва да се изчисти от него чрез дъха, потта и урината. Поддържането на 0,05% би било наистина трудно, защото е обвързано с редовен, добре изчислен прием на алкохол през целия ден, което от своя страна неизбежно ще доведе до бързо превишаване на препоръчителната дневна и седмична консумация.

Положителен ефект от минималните дози алкохол върху организма по време на лабораторни опити

Ниски дози алкохол биха могли да имат известен положителен ефект. Макар употребата му във Великобритания традиционно да е завишена в сравнение с тази в други страни, микро дозите могат да направят човек по-общителен и да му помогнат да създава и поддържа по-лесно нови приятелства и контакти на работното място.

Лабораторни изследвания сочат, че много малки дози алкохол отпускат тялото и създават усещане за самоувереност. Същевременно се губи част от когнитивния фокус, което обаче позволява създаването на по-креативни и нетрадиционни стратегии за решаване на проблеми, улеснява научаването на нови езици, ускорява връщането на спомени и обработката на някои видове информация. За сметка на това се влошава умението за аналитично мислене, което е от съществено значение за почти всяка професия.

Вероятно всичко описано дотук ви звучи примамливо, но преди да се втурнете да експериментирате като главните герои от „Още по едно“, имайте предвид, че проучванията са проведени под строг контрол с прием на единични дози алкохол. Все още има съмнение доколко оценките и тестовете отразяват реалните условия на труд.

Трябва да уточним също, че както психологическият, така и физиологичният толеранс към алкохол бързо се покачва, без значение колко малко е количеството. С други думи, тялото ще се нуждае от все повече питиета, за да се постигне предишният ефект.

По наклонената плоскост

„Микро дозирането“ на алкохол може не само да се окаже неефективно, но и да се превърне в „макро дозиране“. Настъпва момент, когато човек започва да пие дори повече от обичайното, което е изпивал преди експеримента. Финансовият аспект е само върхът на айсберга, защото повечето работодатели прилагат много строга политика по отношение на употребата на алкохол на работното място. Има позиции, на които той е абсолютно забранен поради съображение за безопасност на служителите.

Как се отразява редовната употреба на алкохол?

Вредите от редовната употреба на алкохолни напитки са добре известни. Тя може да доведе до развитие на рак, храносмилателни нарушения и други здравословни и социални проблеми не само за пиещия, но и за неговите близки.

Отдавна се води дискусия относно евентуалните ползи от умерената консумация на алкохол за здравето и най-вече за сърцето. Според някои проучвания съществува точка на наслада, когато той не вреди, но твърдението не е подкрепено със солидни доказателства. Възможно е то да се е наложило с комерсиална цел от производителите на алкохол.

Противниците на тази теория смятат, че дори и минималното количество се отразява неблагоприятно на човешкия организъм.

Всъщност идеята, че едно питие би могло да ни помогне да се справяме по-добре със задачите си, не е нова. Още древните гърци са разчитали на виното по време на философски дебати или поетични анализи. Най-вероятно обаче не се е допускало ораторите да изпиват повече от три питиета, ако искат да се представят добре пред широката публика.

В световен мащаб има много артисти, писатели, политици, композитори и учени, които са били известни със своята слабост към алкохола. Чърчил например е започвал деня си с чаша уиски с вода, а го е завършвал с няколко скоча, шампанско и уиски със сода. Това не му е попречило да се превърне в една от най-бележитите фигури в историята. За всички останали, чиито таланти не са на нужната висота, би било по-добре да не прибягват до консумация на алкохолни напитки през целия ден, ако искат да се спасят от неприятния махмурлук и… уволнение от работното място.