Смъртта не е края на пътя: невероятни погребални традиции от цял свят – II част

Погребенията, на които всеки от нас за съжаление му се е налагало да присъства, винаги са едни и същи. Роднини и приятели пристигат в черно, натъжени, подсмърчащи, с цветя или без цветя. Сбогуват се с починалия и после всички се запътват към градското гробище, където да го положат в земята вовеки.

Културният антрополог Кели Суейзи споделя някои различни и дори много странни за нас погребални традиции от цял свят. В някои части на планетата погребенията се превръщат в празненства, които траят дни, понякога и седмици. А в други, като Тибет, някои племена все още практикуват т. нар. ритуал екскарнация – тялото на починалия се разчленява и се хвърля по скалите като храна за орлите, които оглозгват меките тъкани и оставят само костите.

Погребалните практики са дълбоко заложени в културата на отделните народи и са повлияни от религията, вярванията и ценностите на хората. Вижте някои странни примери за погребения "извън нормата".

Небесните погребения в Монголия и Тибет

Много ваджраянски будисти в Монголия и Тибет вярват в преселването на душата след смъртта – тя продължава в следващия живот, докато тялото се превръща в празен съд. За да се върне тя отново на земята, тялото се насича и парчетата се хвърлят по планинските върхове и се оставят на въздействието на природните стихии и лешоядите. Тази практика, наречена екскарнация, се прилага хиляди години и около 80 % от тибетците все още я предпочитат пред другите видове погребения. Разбира се, тя си има и много просто обяснение – във високите планини, където живеят те, няма нито достатъчно почва, където да погребат мъртвия, нито дървета, с които да направят клада, за да го изгорят.

Зелените погребения

В САЩ все повече и повече хора избират природосъобразните погребения. Това означава, че хората избягват балсамирането и бетонните гробници и предпочитат биоразградимите изплетени от върбови клони ковчези, които се разграждат напълно в земята. В САЩ съществуват 40 природосъобразни гробища – много повече, отколкото преди десетилетие. Друга възможност е мъртвият да бъде кремиран и прахът му да бъде вграден в специални бетонни сфери, които се спускат в морето и стават дом за коралите. Така хората допринасят за спасяването на морската флора и фауна.

Кремирането на остров Бали

Колкото и странно да звучи, хората от Бали превръщат кремацията в истинско забавление. През 2008 г. на острова е извършена най-разточителната кремация – Агунг Суяса, главата на кралското семейство, бе изгорен заедно с 68 човека от простолюдието. Хиляди доброволци се стекли, за да носят гигантската бамбукова платформа, огромен дървен бик и дървен дракон. След дългата процесия тялото на Суяса било положено в бика и било изгорено пред "очите" на дракона. Според традициите в Бали кремацията освобождава душата и тя може да се всели в ново тяло – и това е свещено задължение на всеки човек.

Към трета част > > >

Снимки: ideas.ted.com; collectively.org