Сирни Заговезни - неделята на всеопрощението

Седем седмици преди Великден Православната църква отбелязва Сирни Заговезни (Неделя Сиропустна), чиято дата се променя ежегодно, но е винаги в неделя. Зимно-пролетният празник има много имена, които са свързани с характерната за деня обредност. Известен е още като Прошка, Сирница, Сирни поклади, Поклади, Ората. Преди самия празник - седмицата между Месни и Сирни Заговезни, се изпълняват редица обичаи, голяма част от които идват от езическите времена.

На Сирни Заговезни Православната църква призовава вярващите да поискат и да дадат прошка, за да пречистят душите си. Това е и първата стъпка към Великия пост - да се помирим с хората около себе си, да изпълним сърцата си с мир и любов и така да посрещнем Възкръсналия Христос.

„Без прошка не може да се заговее“

През цялата Сирна неделя до вечерята се извършва обичаят „Прошка“. По-младите семейства обикалят по-старите, за да поискат прошка - свекър и свекърва, тъст и тъща, братя и сестри, кумове и други. Те им целуват ръка с думите: "Прощавай, тате, мале!", а по-възрастните отговарят: "Простено да ти е, Господ да прощава!". Поради това празникът носи още името Прошка. Според българските традиции по-възрастният мъж не трябва да иска прошка от по-младите членове на семейството.

Обреди и обичаи, свързани със Сирни Заговезни

Един от основните елементи от празника, разпространен във всички райони на страната в различни варианти, е т.нар. „Заговезнишки огън“. Палят се огньове (клади), които се прескачат за здраве от мъжете. След това около тях се извиват български хора и се пеят песни. Оттук идва и другото име на празника - Поклади.

В някои краища на България все още се изпълнява и обичаят "Оратници" (или "Огруглици"). Още преди Сирни Заговезни ергените си правят стрели и се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с изработен от тях лък. В празничната вечер палят стрелите и ги изстрелват в двора на девойката, която са харесали. През цялата нощ родителите на момата будуват, за да гасят пламъците, а тя събира стрелите. Най-лична и харесвана е тази мома, която събере най-много стрели.

В седмицата след Сирни Заговезни, наричана още Тодорова неделя, се провеждат Кукерските игри, които също имат езически произход. Това е един от малкото самобитни обичаи, запазени през вековете. Основната му цел е прогонване на злите сили.

Трапезата на Сирни Заговезни

На трапезата на Сирни Заговезни присъстват баница със сирене, варено жито, варени яйца, ядки и халва. Когато всички се съберат около масата, се извършва обичаят "Хамкане" - с червен конец се завързват парче бяла халва или варено яйце, и се спускат от тавана. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца и децата се опитват да хванат халвата (или яйцето) с уста. Който успее да ги хване, ще бъде здрав през цялата година.

Обредите, които се изпълняват на Сирница, са подготовка за дългия Великденски пост, който продължава 49 дни. На този ден за последно могат да се хапват млечни храни, а след него не трябва да се правят сватби. В народните представи Великденският пост е своеобразна магия за плодородие, временна смърт, която неизменно е следвана от ново раждане...

Снимка: wikimedia.org