Свободното гмуркане продължава да изумява учените

Тези, които се гмуркат до феноменални дълбочини (сегашният рекорд е 214 метра), без да използват помощни средства за подводно дишане, продължават да изумяват учените. Практикуващите екстремния спорт могат да задържат дъха си за изключително дълго време – най-доброто постижение при жените е 9 минути, а при мъжете е 11 минути.

Кевин Фонг е физиолог и анестезиолог, който взема участие в новата арт изложба на Wellcome Collection, озаглавена Някъде по средата. Проектът на тема свободно гмуркане включва уникални, спиращи дъха снимки, които документират целия процес - от спускането към дълбините до изплуването на повърхността.

Фонг признава, че екстремният спорт все още изумява учените, включително и него, тъй като свободното гмуркане не би трябвало да е физически възможно. Кевин, почетен професор по физиология към Лондонския университетски колеж, подробно обяснява какво се случва с човешкия организъм при спускането до изключителни дълбочини без помощта на кислородна бутилка.

Изкачването на връх Еверест е възможно без допълнително оборудване, което да подпомага дишането. Най-високата точка на известната планина се намира на 9 километра над морското равнище. Според Фонг, когато се потопим в океана, обстановката се променя много по-бързо поради резките изменения в налягането.

Когато гмуркач достигне 10 метра под морското равнище, тялото е подложено на още една допълнителна стандартна атмосфера, което е двойно повече от налягането на повърхността на земята. С увеличаването на дълбочината с 10 метра, налягането се увеличава с по една единица. Промяната в средата започва да изменя човешкия организъм, анатомията и физиологията, превръщайки дълбоководното гмуркане в уникално трудно начинание. Спускането в океанските дълбочини води до свиване на частите от тялото, които съдържат кислород, като също така променя начина, по който газообразните вещества в кръвта си взаимодействат.

Преди физиолозите са били убедени, че е невъзможно да се достигне дълбочина повече от 30 или 40 метра, тъй като белите дробове ще бъдат смазани от налягането и даденият гмуркач ще започне да плюе кръв. Смелите ентусиасти обаче решават да опровергаят учените и подминават тези теоретични лимити със стотици метри. Мартина Амати, една от практикуващите екстремния спорт и в същото време артист и участник в арт проекта Някъде по средата, обяснява начина на мислене, необходим за успешното изпълнение на опасното начинание. Според нея физическата подготовка е от съществено значение, но много по-важна е психиката.

Началото на свободното гмуркане също е трудно, защото в първите 13 до 20 метра налягането на водата избутва тялото нагоре към повърхността. След това динамиката се променя и гмуркачът започва да потъва надолу.

Това, което практикуващите екстремния спорт изпитват, е променящият се химичен състава на кръвта поради увеличаващото се налягане в организма, което позволява на газовете да се разтварят по-лесно и ефектът им се усеща по-бързо. Така големите количества азот, които се разтварят в кръвоносната система, въздействат като наркотик и всъщност карат гмуркача да се чувства като пиян дори на дълбочина от 30 или 40 метра. Ако спускането продължи дори до по-голяма дълбочина, допълнителното количество азот ще доведе до усещане на еуфория.

Свободните гмуркачи, които искат да извършат изключителни дълбочинни спускания, използват последните остатъци от кислород в кръвоносната си система и се опитват да оцелеят с много по-ниски от нормалните нива на животворния газ. По този начин гмуркачът успява да намери странния баланс между налягането, което съществува на такава дълбочина и временно помага на тялото оптимално да усвои кислорода, и задържането на дъха, което застрашава живота. Равновесието, което се установява, е изпълнено с опасности и недобре разбрано от научната общност. Според Фонг рекордите за най-дълбоко свободно гмуркане са абсурдни: не десетки, а стотици метри.

За учените не е тотална мистерия как Мартина и други като нея успешно практикуват екстремния спорт. Те имат представа за основните механизми, които позволяват на гмуркачите да достигнат такива дълбочини. За Фонг е очевидно, че има още много, което не е напълно ясно. Това, което професорът от Лондонския университетски колеж намира за пленително в проекта, е начинът, по който гмуркачите и ентусиастите говорят за чувството да си едно с океана и силното усещане за щастие. За физиолога Фонг, преживяването на практикуващите екстремния спорт е всъщност еуфорията, произлизаща от кислороден глад или хипоксия, но за гмуркачите това е част от процеса.

Съществува тънка линия между живота и смъртта, когато всичко може да се случи. В медицината, учените и докторите не изучават тази опасна граница за удоволствие, но хората, които практикуват екстремните спортове, правят това за развлечение.

Свободното гмуркане се възприема по два различни начина от гмуркачите и учените. Едните го виждат като начин на живот, а другите наблюдават с ужас, примесен с очарование.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: unsplash.com