Свети Валентин невинаги означава любов

Някои казват, че началото на най-популярния ден на любовта в света се корени в езически фестивал от далечното минало. Други обвиняват Чосър. В крайна сметка задаваме въпроса кой е Свети Валентин, и още повече - защо го празнуваме?

Празникът на едноименния светец е широко известен и... изключително лесно разпознаваем. Блудкавите картички, шоколадовите сърца зад всеки ъгъл и червените рози, изскачащи отвсякъде, са ключови елементи от ежегодната традиция и ако сте изпуснали да забележите, че празникът наближава, всичките му реквизити неминуемо ви напомнят. И въпреки това произходът на празника остава забулен в мистерия, а информацията за корените му са съществено изменяни през годините от всички романтици, преразказали историята му. А за да стане още по-напечено: не само, че празникът има много спекулации за произхода си, ами и има най-малко двама светци, които могат да се считат за основателите му.

Защо празнуваме Свети Валентин?

Вдъхновението за Свети Валентин от празненство, от поема или от екзекуция се ражда? И ако досега се чувствахте уверени, че знаете началото му, бързаме да ви разочароваме – дори и историците въобще не са сигурни как да отговорят.

Най-ранното възможно начало на празника на влюбените датира далеч в миналото, още по време езическите празненства „луперкалии“. Луперкалиите са древноримски тържества на изобилието и плодовитостта и са се провеждали векове наред, а традицията им изисква младите момчета да връзват и бичуват с кожени камшици възлюбените си. Девойките обаче се оставяли съвсем доброволно на бичуването, защото вярвали, че ще им донесе плодовитост. Между другото, луперкалиите са известни като един от малкото езически празници, отбелязван цели 150 години след като християнството се приема в Римската империя.

С идването си на власт в края на пети век, папа Геласий ги забранява. Малко след това католическата църква обявява 14 февруари за ден на празненства, посветени на мъченика Свети Валентин.

Според Ноел Ленски, историк в университета в Колорадо, луперкалиите са "видимо нещо много популярно, дори когато християните се опитват да го прекратят". В свое интервю Ленски изказва хипотезата си, че празникът, който отбелязваме на днешния ден, възниква като идея за неезически заместител на луперкалиите. "Така че има основание да смятаме, че християните може да са си казали "добре, просто ще го наречем християнски празник", твърди Ленски.

Как се превърна в празник на романтиката?

Освен с името си, празненствата имат минимални прилики с нашето модерно изражение на деня, посветен на Свети Валентин.

Според някои други сметки обаче, истинският произход на празника на влюбените какъвто го познаваме днес се заражда едва хиляда години по-късно. Джак Орък, професор в университета в Канзас, твърди, че Джефри Чосър е първият, свързал деня на "Свети Валентин" с романтика в поемата си "The Parlement of Foules".
Орук смята, че Чосър създава връзка между романтиката и 14 февруари малко или много заради времето, по което се случва - това е моментът, в който птиците в Европа започват да се чифтосват. По-късните поети, включително и Шекспир, последват примера на Чосър и допълват изграждането на романтичната атмосфера около деня на влюбените.

А кой е Свети Валентин?

По груби сметки има около 10 800 светци, от които над 30 носят името Валентин, даже от тях има и няколко жени. Двама от тях се класират за правдоподобни учредители на празника, но интересното е, че нито един от тях не е имал нищо общо с темите, свързани със сърцето и вълненията му.

Двамата светци споделят много общи черти, а в резултат някои анализатори са склонни да твърдят, че са всъщност един и същи човек. И двамата са мъченици, убити от римския император Клавдий през далечния III век. И за двамата се твърди, че са починали на 14 февруари с единствената разлика от годините, делящи смъртта им.

Първият Валентин е бил свещеник, арестуван по време на гоненията на християните в Римската империя. Когато се изправя пред императора, Валентин отказва да се отрече от вярата си и като наказание бива поставен под домашен арест. Домакинът на къщата, в която Валентин бил заточен, предизвиква светеца да докаже силата на вярата си в Господ. Съвсем скоро светецът възстановява зрението на млада незряща девойка, а в резултат цялата къща се обръща към вярата. От уста на уста информацията за чудото и последователите, които спечелва, стига до императора и Валентин бива екзекутиран.

Вторият свещеник, Епископ Валентин от италианския град Терни, също е правил чудеса. След като става известен със способностите си да лекува физически увреждания, учен изпраща сина си, който не може да говори и да стои изправен, при него с надеждата да го избави от недъзите му. След нощ, прекарана в молитви, епископът наистина го изцерява. В резултат семейството и цялата общност на учените се обръща към вярата. Чудото става популярно в общността и епископът бива арестуван, а след отказа му да приеме езическата вяра, бива обезглавен.

"Свети Валентин кръщава Света Лусила" от Джакопо Басамо, 1515 г.

Как празнуваме днешния ден?

В наши дни повечето влюбени разменят подаръци, вариращи от десерти и картички до цветя и бижута. Но откъде тръгва тази традиция?

Първата картичка за Деня на Свети Валентин датира в далечната 1415 година, когато херцогът на Орлеан изпраща картичка на съпругата си от затвора в Лондон. В САЩ разменянето на картички добива популярност едва след Революционната война към края на 18-ти век. Тогава хората започват да пишат картички на възлюбените си собственоръчно, а едва в началото на 20-ти век започва масовото производство на картички за празника.

Въпреки световната си популярност, „Свети Валентин“ все още не е толкова разпространен в страни като Индонезия, Саудитска Арабия и Малайзия, където празникът е в разрез с някои аспекти от религията им. От друга страна, някои страни отказват да празнуват деня на влюбените поради политически причини. В Индия, например, някои от консервативните политически партии се противопоставят на празника, защото вярват, че рекламира западни ценности.

Независимо дали отбелязваме Деня на влюбените, или не, именно способността ни да обичаме ни е свързвала през вековете. И въпреки че вече нямаме практиката да бичуваме любимите си със свещени кожени камшици, всички обичаме да бъдем ценени и от своя страна да ценим любимите ни.