Родителство и алкохолизъм (по примера на Ан Хатауей)

През 2019 година Ан Хатауей обяви, че е решила да откаже алкохола за следващите 18 години, за да бъде по-добра майка и да даде добър пример на сина си. Тя сподели публично това свое решение, както и причините за него. Категорична е, че не иска детето й да я вижда пияна, защото самата тя не се харесва, когато пие алкохол, а и не би желала да й се налага да сменя памперси и да храни малчугана, докато е с махмурлук. Може би наистина това е най-лошият сценарий за живота на младата майка.

Границата между ежедневното питие и алкохолизма е тънка

Една сложна постройка на абсолютизма се е изградила около родителството, но някак парадоксално алкохолът е в сърцевината на скелето й. Може би си мислите: "Чакай малко, няма да дойде краят на света, ако детето види родителя си малко по-нервен, просто стоящ на дивана и пиещ чаша-две вино."

Но аргументите против това са твърде много: данните за отрицателното психосоциално въздействие на пиещия родител; анализите относно пристрастяването и как то води до прекъсване на привързаността между детето и настойника; статистиката, която показва, че повечето възрастни, смятащи, че са социални пиячи (пият по повод и в компания), действително са битови алкохолици.

Един от аргументите в полза на въздържанието е, че хората подценяват колко изпиват в действителност. В повечето случаи представата за едно питие често се различава от класическите 50-100 мл. Именно за това на пиещите ежедневно трудно може да се вярва.

Хората, приемащи често алкохол, могат да развиват всякакви теории, за да оправдаят лошия си навик. Абсолютната вреда от злоупотребата с алкохол обаче е толкова очевидна и неоспорима, че уж разумният родител, който реално обича да се налива всеки петък, би стоял настрани от цялата тема или би изявил благоразумното си мнение, без да издава деструктивния си навик.

Прочетете още:

• Алкохолик ли съм: Размитата граница между ежедневното питие и проблема с алкохола

Това прави колективното родителство (принципите, около които всички родители се обединяват) прекалено алтруистично, идеализирано и в крайна сметка нереално. Докато действителното родителство (това, което наистина правим) се извършва имплицитно, силно индивидуализирано и разрушително. И това не е нищо повече от бедствие. Не само за децата, но и за социалното и публичното общуване и сближаване.

Примерът, който давате на децата си, включително пиенето на алкохол, е неизменен

Никога не бива да забравяме, че децата ни наблюдават и ни подражават – дори тогава, когато не сме идеалния пример за подражание. Събирането на по чашка може да е източник на споделено забавление, но ако не успявате да го задържате в рамката на социално забавление, то по-добре спрете навреме. Ако трябва опитайте отново, но не си позволявайте да се проваляте пред децата си. Хлапетата забелязват и попиват всичко, което правите.

Зоуи Уилиямс, публицист в The Guardian, споделя как е чела на своето дете книга, в която някой от персонажите умира, изпивайки бутилка уиски. В този момент детето й пита шокирано: "Може ли да умре човек от твърде много алкохол?". А тя му отговорила: "Разбира се, но наистина ще трябва да изпие доста". Отговорът на детето я поразява: "Как така ти още си жива?".

Прочетете още:

• "Жените на моята възраст пият и това е напълно нормално" – изследване на алкохолизма при жените

Доста неприятна ситуация, нали? Понякога сами не осъзнаваме какъв пример даваме на децата си с най-елементарните неща, които правим. Колкото и невинна да ни се вижда чашата вино всяка вечер, тя може да бъде приета като нещо доста значително от малките.