Алкохолик ли съм: Размитата граница между ежедневното питие и проблема с алкохола

Почти всеки ден някой влиза в кабинета на психиатъра д-р Ксавие Муленга и пита: „Алкохолик ли съм?“ или „Мислиш ли, че имам проблем с алкохола?“, а понякога „Партньорът ми казва, че пия твърде много“.

Кога пиенето на алкохол се превръща в алкохолна зависимост?

Алкохолът е наркотик, който е пуснал своите корени дълбоко в живота на хората. Ако сте щастливи, тъжни, отегчени, повишили са ви, загубили сте член на семейството, купили сте къща или сте завършили университет, всичко това може да представлява повод за консумация на алкохол. Пиенето е толкова честа практика, че ако човек сподели, че не консумира алкохол, това обикновено е последвано от негативни и натрапчиви коментари.

Линиите стават размити, когато става въпрос за определяне дали дадено лице има проблем с алкохола и дали е развило разстройство при употреба на алкохол (алкохолна зависимост). Употребата на често използвания разговорен термин алкохолизъм обаче се избягва от психиатрите.

Не е изненадващо да чуем, че на хората с алкохолна зависимост им се казва, че проблемът произлиза от семейството, партньорите или колегите на работа. В зависимост от възпитанието, културния произход и излагането на алкохол, човек може да вярва, че пиенето на шест кенчета бира през повечето дни е в рамките на нормалното и че проблем с алкохола е наличен, когато започне да пие литри вино всеки ден.

Разстройство при употреба на алкохол е термин от Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства. Дефинира се като проблематичен модел на употреба на алкохол, водещ до клинични значимо увреждане или дистрес, като се проявява от поне два от 11 критерия в рамките на период от 12 месеца. Някои от критериите са:

• алкохол, приет в по-големи количества от предвиденото;
• силно желание за употреба на алкохол;
• отделяне на повече време за консумация на алкохолни напитки;
• симптоми на абстиненция при спиране на алкохола.

От една чаша до бутилка вино на вечер

Сара*, 35-годишна жена, решава да посети кабинета на д-р Ксавие Муленга, защото годеникът й Ибрахим е на мнение, че има проблем с алкохола, което неминуемо се отразява на връзката им. Сара, която работи като адвокат, отчита, че увеличеният прием на алкохол се дължи на стреса, породен от работното място и от планирането на предстоящата им сватба.

С времето консумацията нараства от една чаша вино до бутилка вино всяка вечер. Критичен момент се оказва вечеря с приятели, на която Сара прекалява с алкохола, което води до словесна кавга с непознат и принудително й извеждане от ресторанта. Въпреки това младата жена решава да потърси помощ едва когато годеникът й я заплашва с отмяна на годежа.

Разбира се, не липсват и опити да се откаже от алкохола, провокиращи остри абстиненции, придружени с безсъние, треперене, влошена концентрация, лошо настроение, гадене и силно желание за алкохол, които водят единствено до рецидив.

Първото нещо, което Сара споделя на д-р Муленга, е, че не вярва, че има проблем с алкохола, но въпреки това е готова да присъства на сеансите, ако това накара Ибрахим да спре с нападките. Освен това тя е на мнение, че е приемала голямо количество алкохол за по-малко от една година. За съжаление, нейният ултразвуков преглед разкрива наличието на мастен черен дроб (ранен признак на увреждане на черния дроб). Въпреки че Сара е изненадана от резултатите, тя споменава за умерен прием на алкохол в средата на 20-те си години, което предполага 10-годишен период на тежка консумация.

Методи за лечение на алкохолна зависимост

Първата интервенция, която се обмисля в подобни случаи, е медицинска детоксикация, както и мястото й на провеждане – у дома или в болница. През това време симптомите на отнемане се управляват с диазепам (психотропно лекарство) и тиамин (витамин В1). Това дава възможност за период на въздържание от алкохол и позволява да се поставят така необходимите опори. За съжаление, много хора вярват, че детоксикацията е началото и края на лечението, което е причина за високите нива на рецидив.

Повечето хора не са наясно с различните лекарства за алкохолна зависимост като налтрексон, акампросат и дисулфирам. Налтрексон имитира функцията на мю-опиоидния рецептор, който е отговорен за приятните ефекти, получени от консумацията на алкохол. Акампросат намалява апетита чрез модифициране на реакциите между възбуждащи и инхибиторни невротрансмитери. Дисулфирам (противопоставящ агент) възпира пиенето непряко, като причинява неприятни ефекти като изпотяване, главоболие, сърцебиене, гадене и повръщане, ако човек консумира алкохол, докато приема медикамента.

Тези лекарства са най-ефективни, когато се комбинират с психосоциални интервенции, включващи медицинска намеса, когнитивно-поведенческа терапия, програми за рехабилитация. В допълнение, има групи за самопомощ и обучения за самоуправление и възстановяване.

Между любовта и алкохола

Сара отказва медицинска детоксикация, но се съгласява да приема налтрексон и е насочена към психотерапевт с опит с алкохолната зависимост. За съжаление, младата жена в началото не успява да се справи и годеникът й решава да отмени годежа им. За да запази връзката си обаче, Сара се впуска в седемдневна детоксикация и започва да приема дисулфирам. Един месец след края на детоксикацията тя успява да остане трезва.

След шест месеца активно лечение, Сара се примирява с факта, че е зависима към алкохола. Тя обаче пита: „Това означава ли, че ще имам проблем с алкохола завинаги?“

На този сложен въпрос д-р Муленга отговаря, че не е сигурно дали някога ще може да се постигне контролиран прием на алкохол. Унила и видимо разочарована, Сара напуска кабинета, но се съгласява да се срещнат пак след три месеца. Младата жена обаче не спазва обещанието си и не отговаря на телефонните обаждания на психиатъра. В този случай на д-р Муленга му остава единствено да се чуди дали Сара е успяла да остане трезва.

* Имената са променени за защита на самоличността