Ракът – бич не само днес, но и през Средновековието

Периодът на Средновековието се свързва с чума, глад и войни. Макар много хора да са губили живота си заради тях, все пак е имало и други причини, сред които са и раковите заболявания. Ново изследване сочи, че случаите на раково болни са били много повече, отколкото се предполагаше.

С годините ракът се превърна в една от най-коварните болести вследствие начина на живот и заобикалящите ни фактори. Хората живеят по-дълго и това увеличава вероятността да развият заболяването. Експерти от Международната агенция за ракови изследвания заявяват: „Като цяло най-много заболели от рак има в страните, чиито граждани живеят дълго, имат добро образование и висок стандарт на живот.“

Учените изследват 143 скелета за следи от туморни образувания

Д-р Пиърс Мичъл от университета в Кеймбридж изследва 143 човешки скелета, датиращи между 500-та и 1600-та година сл.Хр. и с изненада открива доказателства за наличие на тумори при голяма част от тях. Той е на мнение, че случаите са много повече от близо единия процент, за който се споменава в по-стари проучвания. Експертът добавя: „Повечето тумори се развиват в меките тъкани (саркоми), които знаем, че не се запазват дълго след смъртта. Само някои видове рак достигат до костите и от тях още по-малко са онези, които са забележими на повърхността им. Затова аз и колегите търсехме следи от злокачествени образувания вътре в тях.“

Снимките от компютърната томография разкриват наличие на рак в пет от случаите (3,8%), като всички скелети принадлежат на мъже.

Като се има предвид факта, че 50%-60% от туморите в меките тъкани днес не засягат костите, Мичъл и съавторите на изследването изчисляват, че през Средновековието в Англия между 9% и 14% от населението е било болно от рак. Екипът не се ангажира да определи видовете рак, макар че може поне да изключи някои, базирайки се на доказателствата.

Във връзка с проекта „After The Plague“ („След чумата“) д-р Джена Дитмар споделя: „Вече можем да добавим ракът към списъка с болести, които най-често са засягали хората през Средновековието.“

На фона на броя онкологично болни в наши дни (40%-50% във Великобритания) делът им е наистина много по-малък. Въпреки това откритието буди интерес, тъй като по онова време те са живеели по-кратко, въздухът е бил по-чист, тютюнопушенето не е било познато и не са водели толкова застоял начин на живот, както много от нас днес.

Изследваните кости са взети от 6 гробища в или около Кеймбридж. Повечето от ексхумираните тела са с липсващи части, затова учените използват само онези, при които има гръбначен стълб, таз и бедрени кости.

Екипът предупреждава, че данните може да не са много точни, тъй като броят на скелетите на мъже е два пъти по-голям от този на жени, представителната извадка е малка, а ексхумацията е извършена само в един географски район. Не е изключено поради някаква причина Кеймбридж да е бил с висока концентрация на раково болни. А може би обяснението е по-просто – животът през Средновековието е бил по-лош, отколкото предполагаме, а медицината не е предлагала ефективни средства за облекчаване на състоянието и лечение на хората.