Разрушителните ефекти на стандартите за красота в Южна Корея

Южна Корея е известна със своя фокус върху външния вид и пластичната хирургия. Жените са принудени да съобразяват с общественото мнение и да харчат хиляди за корекции по лицето си. Специалисти предупреждават, че все по-високите стандарти за красота имат разрушителен ефект - повишават неимоверно риска от депресия, тревожност и ниско самочувствие. 

Следвайки наложения идеал за красота, много жени вземат трудното решение да се подложат на пластична операция. Дали обаче тя е достатъчна, за да им помогне да се почувстват красиви? Дали заличаването на физическите несъвършенства, решава проблема с бушуващото чувство на малоценност и несигурност?

Ако жените в Южна Корея не са постоянно притиснати да гонят наложения стандарт за красота, те много по-лесно биха приели различията и несъвършенствата си, а вероятно биха помислили и за характера и душевността си. За съжаление, в страна, издигнала в култ определена визия, е невъзможно да си уникална личност.

Общоприетите правила трябва да се следват - например бледата кожа е от съществено значение, тъй като тенът се свързва с "нисък клас", с работата на полето или във фермите. С тези правила са съобразени и козметичните продукти на пазара - обикновено се предлагат само основи за по-светла кожа. Дори съществува продукт, който изсветлява тена с бърз спрей за лице и тяло. Той променя кожата на момичетата от неутрално бледо до порцеланово бяло.  Грижата за кожата в Корея е процес в десет стъпки с продукти, които струват абсурдна сума пари. 

Корейците са много праволинейни, това е част от културата им. Когато кандидатстват за прием в училища или за определена работна позиция, за тях е по-важно външно да изглеждат безупречно. Ако вземете за пример корейските авиокомпании, ще забележите, че всички стюардеси са привлекателни и това не е случайно. Корейците се гордеят с това, че са представителни и това ясно личи във всеки аспект от културата им.

Стандартите за красота в Южна Корея пречат за изграждането на истинска увереност и самочувствие и подхранват дълбока несигурност, която трудно може да бъде излекувана. Това би било възможно, само ако акцентът на стремежите на цяло едно общество бъде поставен не върху лицето, а върху характера и душевността. Само тогава хората ще бъдат личности, които ще се стремят да подобрят живота си, а не лицата си.

*Статията е поместена в сайта thoughtcatalog.com