Психиатърът Стивън Сидероф: Побеждавам зависимостта си към сладкото, като си поставям скромни цели, понякога се провалям, но не се отказвам

Може би най-лесно се развива зависимост към сладките храни, защото са навсякъде около нас и изглеждат на пръв поглед безобидни. Храна като всяка друга. Истината е, че всяка зависимост е опасна.

Ограничаването на приема на захар има безспорни ползи за физическото и психичното здраве и също така удължава продължителността на живота.

Стивън Сидероф е доцент в катедрата по психиатрия и поведенчески науки към Калифорнийския университет на Лос Анджелис. Неговата лична история би могла да бъде историята на всеки от нас – за слабостите, тяхното отричане, сблъсъка с реалността и опитите за справяне.

>>> Как консумацията на захар вреди на мозъка

„Захарта винаги е била част от живота ми“

„Преди около 40 години мой приятел ми подари книга, в която се разказваше за вредите от захарта. Не ми беше интересна и след третата страница я захвърлих. В крайна сметка обичах вкуса на сладкото. Като дете често хапвах торти и бонбони. Всеки ден след училище си купувах десертче. У дома пък бисквитите бяха награда за добро поведение или пък повод да се усмихнем в дъждовен ден. Сякаш сладкото беше универсално решение за всичко.

Още помня летата, които аз и моята сестра прекарвахме с баба и дядо на село. Веднъж седмично до фермата идваше камионче, от което си купувахме различни сладки изкушения. Най-често това беше кутия с 6 мъфина – ванилови, ягодови и шоколадови. Радостта ни беше неописуема. Свързвахме захарта с моментите на блажена наслада, което всъщност има своето научно обяснение. Според изследванията тя активира центъра за награди в човешкия мозък. Освен това често хората прибягват до десерт, когато се чувстват напрегнати или тъжни.

Повратната точка

Погледът ми върху този мой хранителен навик и ефекта от захарта се промени, след като се задълбочих сериозно в изследването на аспекти като устойчивост и продължителност на живота. Едва тогава осъзнах какво причинява захарта на тялото ми. Eдно от предупрежденията, че е време да преосмисля начина си на хранене, бе твърде високата стойност на калций в кръвта. Неслучайно по време на една научна пресконференция, един от присъстващите експерти в областта, Питър Диамандис, нарече захарта „отрова“.

Зависимостта към сладкото

През последната година опитвах по всевъзможни начини да намаля консумацията на захарни изделия и стигнах до извода, че съм пристрастен. Поведението ми вредеше на мен самия, което беше в противоречие с онова, което цял живот съм искал, а именно да живея здравословно. Трябваше да направя нещо повече от това да намаля приема на захар, защото виждах, че се превръщам в наркоман. Заблуждавах се, избягвах или пропъждах мисълта, че сладките храни крият рискове за здравето ми. На практика жертвах дългосрочното си здраве за краткосрочното удоволствие.

Реших изцяло да спра захарта, без да се лишавам обаче от плодове. Намерението ми беше да изключа от менюто си бисквитките, бонбоните и десертите. Вече бях спрял да консумирам обработени продукти, но останах смаян, когато разбрах колко много захар съдържат всички останали храни.

Скромно начало

Начертах си план за действие, като целта ми е да не приемам никаква захар в продължение на 30 дни. Думата „завинаги“ прави много по-трудна промяната в нежеланото поведение. Как бих могъл да се лиша от захар цял живот? Как ще издържа без любимия си пай или другите любими лакомства, които ми носят толкова удоволствие? Когато целта е краткосрочна, например 30 дни, шансовете за успех са много по-големи. А когато успея, ще имам мотивацията да продължа напред.

Вечната борба

Първите три дни беше лесно, но след това нуждата да хапна сладко стана непоносима. Обикновено тя се събуждаше в едни и същи часове от деня – след основно хранене или в ранния следобед, когато започвах да усещам лек глад. Изкушавах се и когато минавах покрай рафтовете с десерти в супермаркета или приятел черпеше по повод рождения си ден. Рекламите по телевизията също ме караха да копнея за нещо сладичко.

Когнитивни и поведенчески стратегии

Една от тактиките, които работеше при мен, бе да заобикалям рафтовете с лакомства в магазина и да не купувам нищо от там. Ако вкъщи имам запаси, знам, че няма да устоя. Всеки път, когато успявах да напазарувам, без да купя десерт, се чувствах победител. Проблемът е, че всички победи не могат да компенсират едно-единствено „подхлъзване“. Понякога след това се случваше да изям 10-15 бисквити, което ме демотивираше и ме подтикваше да продължа да прегрешавам.

>>> Повишената консумация на захар увеличава риска от възпаление на червата

Въображаема битка със „захарното чудовище“

Първата ми когнитивна стратегия бе да си представя, че съм воин, чиято мисия е да отблъсне „демоните“ на „захарното чудовище“. Много ми помогнаха думите на Питър Диамандис, че захарта е отрова. Те ми даваха сили да продължа да се боря.

„Пътуване във времето“

Друг метод, който ми помагаше, беше „пътуване във времето“. Правех го, докато не усетя, че желанието за сладко започне да отслабва. Представях си как щях да се чувствам, ако го бях удовлетворил. Повтарях си, че в дългосрочен план единственото, което щеше да ми остане, е вредата от захарта.

И двете стратегии даваха резултат, но с течение на времето забелязах, че в мен нараства порив, който ме тласка към прегрешение. Мислех си: „Справям се доста добре. Не заслужавам ли малка награда?“ Купих си любим десерт и хапвах от него в продължение на дни. Така наруших 30-дневното си предизвикателство.

Възстановяване и ново начало

След въпросното прегрешение, имах други две. Днес е 14-ият ден от поредния ми опит да живея един месец без сладко и мисля, че вече намерих своя начин да се справям с изкушението. Ето стъпките, които смятам, че са особено важни, ако човек иска да се откаже от вредните си навици, за да живее здравословно.

Приемане на негативните емоции след прегрешение

Почтеността и честността са много важни за мен. Това означава, че трябва да правя онова, което съм заявил, че ще направя, да следя дали го правя и, ако допускам грешки по пътя, да поемам отговорността за тях. Убеден съм, че само така човек може да повярва в себе си и съответно да бележи големи успехи в живота.

Прегрешенията, за които ви разказах по-горе, ме накараха да се ядосвам на самия себе си, което е напълно нормално. Важно е обаче да не потискаме гнева си и в същото време да го изразяваме по начин, който няма да ни нарани или да ни тласне към твърде песимистични мисли. Добре би било да се въздържаме от обобщения и от квалификации, които вредят на самочувствието и увереността си.

Не допуснах нито веднъж мисълта, че съм неспособен да се справя. Исках да се приема такъв какъвто съм. Знаех, че отношението ми към мен самия е основният стълб, на който мога да градя щастието си и който ще ми помогне да преборя зависимостта си.

Изразяването на гнева би трябвало да е съпроводено от приемане, което не означава, че ни харесва да допускаме грешки. Просто приемаме случилото се, за да можем да се освободим и да продължим напред.

Самосъстрадание

Осъзнах, че съм изправен пред сериозно предизвикателство – да променя изцяло връзката, която бях изградил със захарта през годините. Научих се да бъда мил със себе си в моментите, когато бях слаб и се поддавах на изкушението. Битката, която водя, не е никак лека, но трябва да я спечеля. Помня, че духовният учител и психолог Рам Дас бе нарекъл самосъстраданието антидот на гнева.

 Прошка

За да простим на себе си, е нужно да научим полезен урок, който да балансира цената на допуснатата грешка, и да се обичаме достатъчно силно, за да оставим тази грешка в миналото.

Аз се научих, че трябва да се пазя от мислите, които оправдават желанието ми за сладко. Започнах да си повтарям, че се обичам и искам най-доброто за себе си. Озлоблението и грешките трябва да останат зад гърба ни, ако искаме да постигнем дългосрочната си цел.

„Защо го правя“

Често си напомням защо всъщност реших да изключа захарта от живота си. Едната причина е, че искам да бъда по-здрав и да живея по-дълго, а другата е, че искам да си докажа, че мога да се справя. Всеки път, когато устоя на сладко изкушение, се чувствам още по-силен.

Вътрешна мотивация

Написах няколко послания, които си препрочитам сутрин, вечер преди сън, както и през деня, когато имам нужда. Две от тях гласят: „Мога да изживея този ден, без да приемам захар“ и „Ако усетя, че ми се хапва нещо сладко, ще използвам някой от триковете, за да преборя желанието си.“