Притча от Изтока: от какво зависи решаващият удар?

Един суетен младеж спечелил няколко поред състезания по стрелба с лъч и се възгордял дотолкова, че отправил предизвикателство към учител, който бил знаменит със своите умения. Подсмихвайки се учителят дал своето съгласие.

Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от голямо разстояние; а с втората стрела разцепил първата.

Било ред на учителя. Той обаче не посегнал към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината.

Младежът тръгнал с любопитство. Вървели, вървели, докато стигнали пред дълбока пропаст, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки спокойно върху своеобразния мост, възрастният учител избрал за мишена едно дърво оттатък пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила точно в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя.

- Сега е твой ред – обърнал се той към младия си спътник.

Поглеждайки с ужас дълбоката, притегляща бездна, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттам.

- Владееш лъка – рекъл му учителят – но не владееш ума си, от който зависи решаващият удар.