Притча за човека, който успял да излъже мъдрите хора

Имало някога един мъж, който започнал да копае, за да търси злато. Той успял да намери голямо находище, много дълбоко под града, в който живеел. Но когато го открил, той си помислил: "Ако хората разберат за това, всеки ще поиска да вземе от златото". Затова започнал да крои по-добър план.

"Лесно е да измамиш глупак — правил съм го много пъти. Но е по-трудно да измамиш мъдрите хора в града. Как да запазя златото си от тях?" — запитал се той.

След известно време човекът измислил гениален план. Той закупил огромно количество пирит (който често бил смятан за злато). След това изкопал дупки и положил пирита в тях. Общо станали 1000 места с пирит — той го слагал в реки, поточета, дерета — навсякъде, където можел да се сети. След това взел най-голямото парче пирит и се затичал с него през града, крещейки:

- Намерих злато! Намерих злато!

Градът бил малък и съвсем скоро всички научили, че в града има находище на злато. Само след няколко дни 100 парчета пирит били открити, а в града настанал пълен хаос. Но когато хората започнали да носят откритите парчета при златаря, те се разочаровали страшно много, когато чули думите му:

- Нито едно парче не е златно. Всичко е фалшиво.

Хората били с разбити сърца. Но мъдрите хора в града, които не избързвали в нищо, само се засмели на ситуацията. Тогава мъжът, който измислил този план, започнал да изкупува всички фалшиви парчета едно по едно. След това изкупил всички инструменти за копаене, с които хората открили пирита. Малко след това хората започнали да откриват злато, но тъй като не знаели, че е истинско, веднага го носели при него, а не при златаря. А мъдрите хора само се засмивали, когато чуели история за истинско злато. И така, човекът изкупил всичкото истинско злато, успявайки да измами както глупавите, така и мъдрите хора в града.