Притча за ценността на парите и човешките приоритети

В една обичайна сутрин г-н Смит се приготвял да отива на работа, но жена му го спряла и го помолила да отдели дрехите си за пране. Съпругът се учудил искрено от молбата на жена си, тъй като имали прислужница, която да се занимава с тези неща. Попитал защо те трябва да го направят, а жена му отговорила, че работничката им ще ходи на посещение при голямата си дъщеря по случай рождения й ден и няма да бъде на работа в продължение на два дни.

Г-н Смит се запътил да приготви дрехите си, но жена му го спряла и му казала:

- Има още едно нещо, което исках да обсъдим. Да й дам ли сега бонуса от 200$?

- Е, защо сега? Ще й ги дадем по Коледа, както правим всяка година. – рязко отвърнал съпруга.

- Но тя едва успява да покрие разходите си с тази заплата, а сега й предстои пътуване, и то при дъщеря й, която е рожденичка. Не знам как ще успее да се справи, затова мисля, че един малък бонус няма да й бъде излишен. – състрадателно споделила г-жа Смит.

- А аз мисля, че ставаш твърде чувствителна и привързана към нея, а не мисля, че е нужно. Все пак ни е просто прислужница.

Съпругата на коравосърдечния мъж наистина искала да помогне и да му покаже, че за тях това няма да бъде голямо лишение, затова предложила да отменят плануваното излизане на вечеря, а с това да спестят и парите за бонуса. Г-н Смит обаче отново не останал доволен:

- Ти си готова да извадиш хляба от устата ми. Е, прави това, което смяташ за добре. А и щом си готова да ни лишиш от вкусната пица, която чакахме с нетърпение, нека бъде така.

Няколко дни по-късно, когато прислужницата се върнала на работа, г-н Смит решил да я попита как е минало пътуването й:

- С дъщеря си насладихте ли се на уикенда си заедно?

- О, да, сър! Прекарахме си много добре. Дори похарчихме всички 200$, които г-жа Смит ми даде.

- Нима?! И как успяхте да похарчите толкова много пари за два дни? – отвърнал леко разгневен той.

Жената отговорила със спокойна усмивка:

- За 50$ купих рокля на голямата си дъщеря. 100$ похарчих за автобусни билети. 10$ дадох на моя зет, за да си купи чорапи, от които имаше належаща нужда. Още 10$ отделих и за внучката си, на която купих тетрадки за училище, а с останалите 30$ напазарувах храна за дните, в които съм там.

Г-н Смит остана безмълвен. Започна да мисли за 6-те парчета пица, от които се беше лишил. Всеки отрязък сякаш започна да се блъска в главата му със силата на тухла. Той започна да сравнява цената на пицата с разходите на прислужницата си. Дори не можеше да осмисли как с тези пари е съумяла да купи по нещо за всеки от семейството си, да се хранят два дни и в същото време да си прекарват добре. И всичко това за цената на неговите 6 парчета пица. Всички негови желания и приоритети изведнъж му се сториха несъстоятелни.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com