Притча за световната мъдрост

Отишъл един човек при даоски монах веднъж с твърдението, че каквото и да прави, все не може да постигне световната мъдрост. Не успявайки в това, той се съмнява в мъдростта на Бога. Това силно го притеснявало и затова се бил обърнал към монаха. Монахът решил да помогне на човека, при условие, че той ще изпълнява нарежданията му.

Първото нареждане на монаха било той да седи на брега, слушайки песента на реката. "Това е гласът на Бога" – казал монахът. Човекът го послушал.

Но, когато бил запитан от монаха на вечерта дали е разбрал мъдростта на света, той само поклатил глава.

Второто нареждане било да гледа пламъците на огъня. "Това е танцът на Бога" – казал монахът.
На следващата сутрин човекът обаче казал, че отново не е разбрал мъдростта на света. Земята и въздухът също така не му говорели за мъдростта на света, понеже не можел да погледне в тайните им. Това замислило монаха.

На третия ден той рекъл на човека: "Тогава погледни навътре в себе си, там се крият всички всичките ти съмнения". И когато видял в себе си многообразния и приказен свят на душата, човекът постигнал мъдростта на Бога и пресъздал във всяка душа образа на Вселената. Съмненията го напуснали, а душата му се изпълнила с покой.

Така всеки трябва да погледне в себе си, ако иска да види цялата Вселена.