Притча за мъдростта

Чичото на Дракона казал на Уън Джъ:

- Ти владееш висшето изкуство. А аз съм болен. Можеш ли да ме излекуваш?

- Първо ми разкажи как се проявява болестта ти, - отговорил Уън Джъ.

- Не смятам похвалите в общината за слава, не смятам хулите в царството за позор; когато получавам, не изпитвам радост, а когато губя не тъгувам. На живота гледам като на смъртта; на богатството - като на бедността; на човека – като на свинята; на себе си – като на останалите; живея у дома си - като в странноприемница; гледам на общината си - като на царствата Жун и Ман. Не се изкушавам от награди и постове, не ме плашат наказанията и откупите. Не се променям нито от процъфтяването, нито от падението, нито от загубата и изгодата. Не ме вълнува нито скръбта, нито радостта. Заради тази си болест не мога да общувам с близките си, да служа на господаря си, приятелите; не мога да се разпореждам със синовете и жена си; да заповядам на робите и слугите си. Що за болест е това и как да се отърва от нея?

Тогава Уън Джъ казал на болния да застане с гръб към светлината и започнал да го преглежда.

- Ах! Виждам сърцето ти и на негово място има цял цун празнина – почти като на мъдрец. Има шест отвърстия в сърцето ти, а седмото вече е запушено. Вероятно затова смяташ Мъдростта за болест. Но моето нищожно не може да излекува това по никакъв начин!

Източник: "Най-известните Дао притчи", изд. Лик

Снимка: kingofwallpapers.com